СРЕЩИ С ДЕТСКИ АВТОРИ

Начална страница

1999г. 2000г.  2001г. 2002г.  2003г.  2004г.  2005г.  2006г.  2007г.  2008г.   2009г.   2010г. 
2011г.    2012г.    2013г.

1999 г.
ПЕТЯ АЛЕКСАНДРОВА. Родена през 1948г. Завършила гимназия “Добри Чинтулов” в Сливен и българска филология във Великотърновския университет. Дългогодишен журналист /в.”Труд”, в.”Отечествен вестник” и др. Живее и работи в София.

Книги за деца:
Почивен ден за ескалатора. Приказки в проза.С., Отечество”, 1985.
Получила наградата за дебютна книга през същата година от Министерството на просветата и Министерството на културата.
Висулки-присмехулки. Стихове. С., Бълг.Художник, 1990.
Диета без мишлета. Стихове. С., В. и В., 1994.
Нямам страх от пердах. Стихове. С., В. и В., 1995.
До немай - къде и обратно. Приказки в проза. С., Златоструй, 1997.
Караконджо. Стихове. С., зелена вълна. 1998.
Смокиново момиче. Повест за юноши. С., РИК-I-С, 2001. 

2000 г.

СТЕФАН ЧИРПАНЛИЕВ. Роден в гр.Ямбол на 18 март 1936г. Завършва гимназия в родния си град, а после ВИАС-София и Българска филология в СУ ”Св.Климент Охридски”. Специализирал е драматургия в НАТФИЗ ”Кр.Сарафов”. Един от основателите на студентския литературен кабинет “Димчо Дебелянов”. Член на СБП и СБЖ.

Книги за деца:
Медвенският размирник.Докум.повест. С., Нар.младеж, 1978. 2.прераб. и доп.изд. С., Воен.изд., 1983.
Измисленият остров. Повест. С., Отечество, 1981.
Как Камъчко стигна морето. Приказка. С., Бълг.художник, 1985.
Баба Кукулязка. Разказ. С., Бълг.художник, 1989.
Момчето, което можеше всичко. Приказки. С., Хр.Ботев, 1994.
Наказаният Охльо Бохльо. Приказка. Пловдив, Яндис, 1994.

 РУМЕН ШОМОВ. Роден е през 1951г. в гр.София. Работил е 18г. като редактор в Българската телевизия, повечето от които в “Детска редакция”. Публикувал е в почти всички списания и вестници за деца. Автор е на сценария на филма “Пипипкащият нос”.

Книги за деца:
Котаракът Тилилей. Приказки. С., 1981.
Сънуващият трамвай. Приказки. С., Отечество, 1987.
В къщи има мишки,бабо! Пиеса.
Кукувицата заеква. Стихотворения. С., Земя’93, 1997.

В началото

2001 г. 

НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ. Роден през 1958г. Завършил е Великотърновския университет “Св.св.Кирил и Методий”.Член на СБП.Живее и работи в София.

Автор е на поетични книги за деца и възрастни, между които “Лирика”, “Случайно и определено”, “Бяла залисия”, “Изневиделица”, “Пейзажи с Лолита”, “Мокра светлина”. По негови стихове са създадени детски песни. Автор е на либретото и текстовете на песни на мюзикъла “Таласъми без налъми”.

Носител е на национални литературни награди: за студентско творчество – Шумен’82, наградата “Николай Хрелков”, награда на СБП за най-добра първа детска книга/”Бяла залисия”/ и награда  на СБП за детско-юношеска поезия/”Изневиделица”/. Носител на приза “Ил Кастелучи” на Международния фестивал “Верди ноте” - Италия, за текст на детска песен.

ИВАН ЦАНЕВ. Роден е на 30.11.1941г.в с.Острица, Русенска област. Завършва гимназия в Русе, следва руска и българска филологии в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Работил е като редактор и литературен консултант във в.”Студентска трибуна”, сп.”Родна реч”, сп.”Пламък”, сп.”Славейче”.

За пръв път печата през 1959г. във в.Дунавска правда”, а стихотворенията му за деца и възрастни са публикувани често в редица издания на периодичния печат.

За деца е издал над десет стихосбирки:”Дневно щурче”, “Чухалче”, “Седем вятърчета”, “Три сестрички”, “Три поемки за деца”, “Училище за слънчогледи”, “Малка лятна читанка за деца”, “Светлоструй”, “Питанки и чуденки”, “Зарчета-велизарчета”, “Весела мистерия” и др.

ЕВГЕНИЯ ГЕНОВА. Родена е на 16.10.1939г. в гр.Сливен. Живее в родния си град и работи като преподавателка по литературно творчество в Обединената школа по изкуствата “Мишо Тодоров”. Член СБП.По нейни стихотворения за деца са написани двадесетина песни от композиторите:Александър Текелиев, Александър Танев, Васил Лолов, Петър Льондев и Юлиян Слабаков.

Книги за деца:
Само за деца.Стихотворения. С., Нар.младеж, 1981.
Танцуващото мишле. Приказки.
Рецепта за усмивка.Стихотворения. С., Хр.Ботев, 1996.
Миминото слънце.Приказки. Сливен, Жажда, 1999.
Котараче-първолаче. Стихотворения. С., Фют, 2001.

В началото

2002г.

ВАЛЕРИ ПЕТРОВ /Валери Несим Маворах/. Роден е през 1920г. в София. Майка му е италианка, а баща му професор по правни науки.Учи в Италианското училище, а по-късно завършва медицина в Софийския университет “Св.Климент Охридски”. Но лекарската си професия практикува кратко време, защото литературното му призвание се оказва по-силно. Работил е като аташе по печата в Рим, редактор в СИФ, в издателство “Български писател”. Бил е народен представител в Седмото Велико народно събрание.

Първата самостоятелна книжка на Валери Петров “Птици към север” излиза, когато е на 15 години.Автор е на стихове, поеми, пиеси за деца и възрастни, на пътеписи и приказки.Познавач на няколко чуждестранни литератури и езици, той е един от най-добрите преводачи на Шекспир, Джани Родари, Киплинг и др.

Книги за деца: ”Гост-герой” /Поема за деца/, “Копче за сън” /Приказна повест/, “Пук” /Приказка/, “Пет приказки”.

ВИКТОР САМУИЛОВ. Роден е в София през 1946г. Завършил е българска филология в Софийския университет “Св.Климент Охридски”. Работил е в различни младежки, литературни, хумористични вестници и списания и като редактор в Студия за анимационни филми “София”. Той е един от издателите и редакторите на хумористичния вестник “Тримата глупаци” /от 1991 до 1999г./ и на излизалото две години /до 2001г./ забавно списание “Фрас”. Автор е на 12 книги за деца и възрастни. Сценарист е и на анимационни филми. Превежда руска литература.

Книги за деца:
Безсърдечен грамофон. С., Отечество, 1982.
Книгата е наградена за дебют в детската литература от Комитета за култура и Министерството на народната просвета –1983г.
Домашно море. С., Бълг.художник, 1984. Кн. е преведена на испански език.
Ей така. С., Бълг.художник, 1987. Книгата е наградена от Министерството на културата, науката и просветата – 1989г.
Между нас да си остане. С., Отечество, 1989.
Вдън прогледния мрак. С., Златорогъ, 2001.
Книгата е наградена от дома за детска литература, музей “Ангел Каралийчев” и Министерство на образованието и просветата за принос в детската литература – 2002г.

 ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ. Роден в Плевен през 1943г. Завършил е Софийския университет “Св.Климент Охридски”, специалност Българска филология. Автор на повече от 25 сборници със стихове. За своите книги за деца е бил номиниран два пъти за Световната награда “Ханс Кристиян Андерсен”. През 2001г. получава наградата на Министерството на образованието “Петко Рачев Славейков”.Директор е на издателство “Списание Пламък”. От три години е председател на Българския ПЕН –център.

Автор е на няколко книги за деца: ”Папагалчето Браво”, ”Как планината отиде на море”, ”Магаре с крила”, ”Приказки за Румпи-румп”, ”Туфо рижия пират” и др.

Хумористичният му роман “Туфо рижия пират” и последвалата финална част “Туфо рижата звезда” са между най-популярните книги за деца на Георги Константинов у нас. Заедно с многократните български издания тази книга е издадена и на десетина европейски езици: френски, немски, руски, полски, украински и др.

СЛИВЕНСКИ АВТОРИ, ПИШЕЩИ ЗА ДЕЦА: Камен Васевски, Сава Пеев, Веско Петров, Георги Мъндев, Евгения Генова, Руска Раданчева, Маргарита Мутафова.

В началото

2003 г.

ВИКТОР САМУИЛОВ
ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ
ЕВГЕНИЯ ГЕНОВА
ИВАН ЦАНЕВ
НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ
ПЕТЯ АЛЕКСАНДРОВА

ЗЛАТКО ЕНЕВ. Роден в Преслав през 1961г. През по-голямата част от осемдесетте години следва философия в Софийския университет. От началото на деветдесетте години живее и работи в Берлин, където притежава малка фирма специализирана в областта на книгооформлението. Женен е, баща е на две деца.

Книги за деца: “Гората на призраците”. С.,Пан, 2001.

 РАДКО СТОЯНЧОВ. Роден е през 1954г. в с.Белут, Босилеградско /Западните покрайнини/. Първоначално учи в родното си село, а после продължава образованието си в Босилеград, Ниш и Прилеп. Първите опити в поезията прави още като ученик. Оттогава не е спрял да се бори с езика, с думите, с римите. Работи като секретар на Културно-информационния център “Цариброд”-клон Босилеград.

Автор е на стихосбирките “Мостът на въздишките”/Ниш, 1986/ и “Стената на плача”/София, 2000/.

Негови стихотворения за деца са публикувани в сборника с избрани четива за извънкласно четене по български език за I клас на основните училища “Светли училищни дни”/Ниш/, където са публикувани и автори като Емануил Попдимитров, Елин Пелин, Дора Габе, Елисавета Багряна, Асен Босев, Йован Йованович-Змай и други майстори на детското творчество.

В началото

 ТАНЯ ТАНАСОВА. Родена е на 19 юни 1963 г. в с.Валя-Пержей, Молдова в семейство на бесарабски българи. Пише стихове откакто се помни, а на български, когато е 16 годишна, вдъхновена и подпомогната от известния бесарабски български поет Нико Стоянов и бъдещия й съпруг Николай Тодоров. Завършва журналистика в Кишиневския университет. Работи във в.”Родно слово”/Кишинев/, а след това заедно със съпруга си издава в.”Камбана” /Болград, Украйна/. От средата на 90-те години живее заедно със семейството си в Габрово.

Автор е на стихосбирките “Това съм аз”/1990/, “Нежни листа”/1994/,

“Полет от Онгъла”/1999/.

Стиховете й за деца са разпределени в два цикъла – “Пясъчен замък” и “Пиу-пиу”, които постоянно допълва, вдъхновявана от четирите си деца.

  АЛЕКСАНДЪР ДЪНКОВ. Роден през 1935г. в с. Божица, Босилеградско (Западните покрайнини). Основно училище завършва в родното си село, а гимназия в Босилеград. Дипломира се в специалността Сърбохърватски език и литература в Скопския университет през 1958г.  Дълги години е бил преподавател по сръбски и руски език в различни училища в Сърбия и директор на основно училище “Илия Коларац”, където се пенсионира. С литературна дейност се занимава повече от 40 години. Първите си творчески опити прави още като ученик в Босилеград. В  гимназиалните години започва да печата във вестник  “Глас на българите” в Югославия, а по-късно в “Братство”, сп. “Другарче”, “Мост”, “Младост” и др. Основател е на Прегледа  за литературно творчество на учениците от основните училища на Сърбия, който се провежда всеки месец май в Колари в продължение на 31 години. Миналата година издава книга с едноименно на  проявата заглавие. През 1997г. Прегледа издава сборник с  българска поезия за деца - “Слънчев букет” - съставен от Кирил Назъров, носител на най-високата награда, присъждана на форума. Дънков пише на български и на сръбски език. Живее в Колари (Смедарево).

Автор е на пет стихосбирки:

Неспокойни приливи, Ниш, Изд. Братство, 1970.
Есенни дъждове,  Ниш, Братство, 1972.
Събудени зори, Ниш, Братство, 1973.
Очи пълни с пролет, Ниш, Братство, 1985.
Надпяване, Ниш, Братство, 1998.

В началото

2004 г.

ВИКТОР САМУИЛОВ
ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ
ЕВГЕНИЯ ГЕНОВА
 

МАЯ ДЪЛГЪЧЕВА е родена през 1967 г. в гр.Стара Загора. Пише стихове и детски приказки, пиеси, песни. Издала е римуваната приказка "Слон и чадър" (1999 г.), стихосбирката "Семки от ябълката" (2000 г.), поредицата приказки "Лудориите на Маги" (2002 г.) През 2003 г. Шуменският драматично-куклен театър поставя пиесата й за деца "Коледните чудеса". Автор е на текстовете на песничките в двата аудиоалбума на ДВГ "Усмивки" - "Топка калпазана" и "Празници с "Усмивки", част от които присъстват в учебниците по музика за начална степен. Редактор и автор на художествените текстове в сп. “Първите седем”.

ЕЛИЗАБЕТА ГЕОРГИЕВА  е родена е през 1975 г. в Цариброд (Димитровград). Завършила е Филологическия факултет в Белградския университет. Пише поезия и проза на сръбски и на български езици. Автор е на стихосбирката "По пътя на зорницата". Носител на награди от различни конкурси. Работи като библиотекар в Народната библиотека в родния си град и ръководи Поетичната работилница при библиотеката за деца от основното и средното училища в Цариброд.

ДИМИТЪР БОРИМЕЧКОВ е роден е на 1 май 1949 г. в  центъра на българската култура в Молдова – град Тараклия. През 1981 г. завършва журналистика в Кишиневския университет. Публикува стихове, проза, есета, репортажи и публицистични материали в българските вестници  "Родно слово" (Кишинев), "Роден край" (Одеса, Украйна), “BG по света” (София) и др.От 1991 г. е редактор на литературно-публицистичния вестник "Български глас" (Тараклия). Автор е на книгите: "Вселена на откровения" (Лирична проза за деца), "Синята далечина" (Стихотворения),  "Аз искам утре да живея пак" (Стихотворения, лирични миниатюри, дневник). Под печат е сборникът  с интервюта с известни учени, писатели, журналисти, културни и религиозни дейци “Границите на духа”. Негови стихотворения и миниатюри за деца са включени в учебниците за втори, трети и четвърти клас в Молдова.

НИКО СТОЯНОВ е роден на 9 януари 1947 г. в с. Нова Ивановка Българска (Измаилска област, Украйна) Завършва Харковския държавен университет (руска и украинска филология). От 1965 г. публикува стихове на български, руски, украински, молдавски и други езици във вестници и списания и антологии. Сценарист е на близо 20 документални филма, сред които е и първият филм за бесарабските българи “В степта зелена на Буджак…” (1982). Основател и главен редактор на първия в Молдова вестник на бесарабските българи “Родно слово”. Издал е 15 стихосбирки, между които две за деца – “Букет за мама” (Кишинев, 1985) и “Антошкины стихотворения” (Кишинев, 1996).

САНЯ ЛЮБЕНОВА е родена е през 1992 година в град Пирот в семейството на юристка и лекар. Живее с родителите и сестра си в Димитровград (Цариброд) - Сърбия. Сега е ученичка в пети клас на Основно училище “Моша Пияде”. Учи се отлично, играе във фолклорна трупа, запалена е по  модерните танци в школата “Суинг”. Многократно  е участвала и е печелила награди в национални и международни литературни конкурси. Пише поезия на български и сръбски език Много от творбите й са печатани в детското списание “Другарче”/Сърбия/.

В началото

2005 г.

БАНКО ПЕТКОВ БАНКОВ

Роден е през 1936 г. в Ловеч. Завършва строително инженерство. Бил е професор в Университета  по архитектура, строителство и геодезия и във Висшето строително училище в София. Специализирал е във Франция, която познава и обича.

Автор е на белетристичните книги: “Дълъг ден”, “Загубата”, “Изкачването”, “Циганско лято”, “Нито първи нито последни”, “Светила и спътници”, “Банална грешка”. Написал е пиесите “Кой ще дочака изгрева”, “Чудото по Димитровден”, “Голямото надхитряне”, “Чипровски барон”, сценарии за филми, детската повест “До утре и назад”, стотина разкази, разпилени в ежедневния печат и весели приказки за списание “Славейче”.

Присъждани са му поощрения и първи награди за белетристика и драматургия в множество местни и национални конкурси. През 2004 г. печели първа награда в конкурса на издателство “Фют” за книгата с детски приказки “Пижамата на тигърчето”.

 

БОЖАНА АПОСТОЛОВА

Родена е на 9 май 1945г. в гр. Пловдив. Завършва българска филология във ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий” – гр. Велико Търново. Собственик е на Полиграфически комплекс и Издателска къща “Жанет 45-ООД” – Пловдив.

Автор е на 6 поетични книги: “Нестинарска орис”(1978), “Необетован свят” (1986), “Както мама ме кръсти”(1995), “В питието на мрака”(1998), “Вселюбов”(2001), “Състояние трето”(2003) и на романа “Делнична библия”(1998). През 2003г. издава книгата си за деца “Човекът с небето”.

Носител е на националната литературна награда “Пловдив”.

 

ЦОНЧО РОДЕВ

Роден е през 1926 година в Провадия. Завършва право, но още от студентските си години се посвещава на литературата. С многобройните си очерци, разкази и романи,  повече от петдесет години той присъства в литературния  ни живот. Открил, че призванието му е белетристиката той с документална достоверност пресъздава старата ни и по-нова история. Възкресявайки най-славните страници от нашето минало, неговото творчество - както за деца така и за възрастни - внушава пламенно родолюбие и преклонение пред българщината. В твърде обемистото му творчество има  значителен брой книги за деца.  Романите: "Черният конник" /1966/, "Наричаха ме Желязната ръка" /1971/, "Човекът без сянка" /1976/, "Мечът на непримиримите" /1981/, "Двама против ада” /1986/, "Пиратът /С черен лъв на мачтата/” /1994/, както и сборниците с разкази "Съкровището на Лизимах" /1966/, "Отгласи" /1971/ и "Отмъстителят" /1983/, очеркът "Отвъд синия праг"/1985/.

 

ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ

Роден в Плевен през 1943г. Завършил е Софийския университет “Св. Климент Охридски”, специалност “Българска филология”. Автор е на повече от 25 сборници със стихове.

За своите книги за деца е бил номиниран два пъти за Световната награда “Ханс Кристиян Андерсен”. През 2001г. получава наградата на Министерството на образованието “Петко Рачев Славейков”. Директор е на издателство “Списание Пламък”. От три години е председател на българския ПЕН – център. Почетен гражданин на Плевен / 2004г./ Автор е на няколко книги за деца: “Папагалчето Браво”, “Как планината отиде на море”, “Магаре с крила”, “Приказки за Румпи-Румп”, “Туфо рижия пират”, “Въпроси в зоопарка” и др.

Хумористичният му роман “Туфо рижия пират” и последвалата финална част “Туфо рижата звезда” са между най – популярните книги за деца у нас. Заедно с многократните български издания, тази книга на Георги Константинов е издадена и на десетина европейски езици: френски, немски, руски, полски, украински и др.

 В началото

 

ХАЙГАШОД АГАСЯН

Роден във Варна през януари  1953г. Завършил е с отличие Музикалната академия “Панчо Владигеров”и майсторски клас – камерна музика.

Писал е музика за детски драматични спектакли и мюзикъли като      “Приключения опасни със герои сладкогласни”, “Вълкът срещу козата и трите й козленца”, “Ще те накарам да се влюбиш”.

Хайгашод Агасян е носител на наградата на фондация “Димитър Вълчев” за театрална музика /2004г./. Автор е на детски песни, голяма част от които са в учебниците по музика и за тях също е отличен с не една първи награди. Сред отличените са ”Светът е хубав”, “Карнавал”, “Нотната стълбица”, втора награда е получил за  “Бъдни вечер” и “Момичето с луничките”, със специална награда е “Калпазански рай”, а “Урок по падане” е получила награда на радиослушателите.

Композиторът е носител на Голямата награда на “Златния Орфей” /1993/ и Първа награда от 1994г. През 1997г. е отличен с Наградата на ООН на радиоконкурса за тийнейджърска песен. Известната “Не остарявай любов” е отличена с награда за най-романтична любовна песен.

Х.Агасян е издал компактдисковете с песни за деца - “Вълшебното хапче”, “Да протегнем на някой ръка” и “Хей, приятелю,здравей!”.

 

ЛЮБЕН ПЕТКОВ

Роден е на 3 юни 1939 г. в странджанското село Крушевец. Средното си образование е завършил във Варна, след това е продължил образованието си във Варненския икономически университет.

Л. Петков е работил като журналист и  редактор в сп. “ Младеж”, сп. “Съвременник”, в издателство “Български писател”, бил е директор  на издателство “Отечество”.

Пише за възрастни и за деца.

През 1975 г. издава книгата с приказки и разкази “Кошничка с диви ягоди”, следват детските му книги “Белите сестри”(1978), “Старият дъб”(1979), романите “Синята планина”(1981), “Варненският часовник”(1983), “Щъркел през октомври”(1987) и “Око на света”(1988), “Първолачето”(1988). През 2004г. излиза от печат “Сладкишът на доктор Сириус”.

Книгите на Любен Петков са отличавани с престижни награди, превеждани са на унгарски, руски, немски, полски, чешки и испански език.

 

МИЛОРАД ГЕРОВ

Роден е в димитровградското село Болевдол (Сърбия) през 1938 година. Учи в родното си село и в Димитровград. Следва литература и история на изкуствата в Белград, където и днес живее и работи. Пише поезия на български и на сръбски език и съответно превежда на двата езика. Занимава се и с живопис.

Геров е един от най-редовните сътрудници на списанията “Другарче” и “Мост”, и на в.”Братство”. Негови творби за деца са публикувани в списанията “Невен”, “Змай”, “Политика за деца”, “Тик-так”, “Дечие новине”, “Осмех”, “Заградка”, “Весела свеска”, “Славейче” и др.

Издал е книгите: ”Светли брегове”(1980),  “Весело звънче”(1984), “С паспорта на живота”(1989), “Влюбеното момченце”(1991), “Пеещото детство”(1991), “Когато бях малък”(1996) и др.

Носител е на престижни награди за поезия за деца и на други признания за литературно творчество. Член е на Дружеството на писателите и на Дружеството на преводачите в Сърбия. Негови литературни творби са включени в различни сборници, антологии, читанки...

В началото 

 

СЕВДА СЕВАН

Родена е през 1945 г. в град Нова Загора. Завършила е факултета по българска филология към Софийския университет. Работи като дипломат и до края на 2004 г. е била посланик на Армения в България. Севда Севан е автор на стихове, на исторически романи и пътеписи, преведени и издадени в чужбина. "Приказки за Нил, Паган и Бияйна" е първата   детска книга, която авторката е написала отначало за внуците си, а сетне и за повечето деца, които обичат освен да играят с компютри и да гледат телевизия, да четат и книжки.

 

СТАНКА ПЕНЧЕВА

Родена е на 9.7.1929г. в гр.Сливен. Средно образование завършва в родния си град а в Софийския университет “Св.Климент Охридски” – специалност “Руска филология”. По–късно превежда стихове от руски поети.

Работи като редактор и журналист в БНР, в списанията “Септември” и “Отечество”.

Има издадени двадесет и пет стихосбирки, три сборника с очерци, пътеписи, статии и др., автобиографичен роман и две книги за деца: “Веселата горска сватба” и “Мили бате!...Писма на един дакел”.

Станка Пенчева пише предимно за възрастни, но книгата й “Мили бате...” претърпя две издания, по нея беше създаден сериал за БНТ.

Нейни стихове са превеждани на всички европейски езици, както и на арабски, пенджаби, грузински и др.

 

СТЕФАН ЦАНЕВ

Роден е на 7 август 1936г. в село Червена вода, Русенско.

Завършва гимназия в Русе през 1954г., специалност “Журналистика” в Софийския университет през 1959г. и специалност “Драматургия” в Московския киноинститут през 1965г. През 1959 - 1960г. е кореспондент на в.“Народна младеж” в Родопите. Редактор е в Студия за игрални филми (1965-1967г.), драматург в Държавния сатиричен театър (1967- 1970г.), в Театъра на окръзите (1970–1973г.), в театър “София” (1973-1984г.; 1991-), в Драматичен театър - Пловдив (1984–1991г.).

Издал е над 50 книги – стихове, поеми, есета, статии, разкази, спомени, повести, роман. Написал е над  30 пиеси. Пише и пиеси за деца: “Джуджето и седемте снежанки + 1”, “Най-чудното чудо” и други. Най-популярни са неговите “Анини приказки” – поемки, преиздавани многократно с общ тираж над 100 000 екз.

Стихове на С. Цанев са преведени на белоруски, испански, италиански, монголски, полски, руски, сърбохърватски, украински, унгарски, френски и чешки език.

 

ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРВИЧ КАЛОЯНОВ

Роден е на 22 септември 1954г. в с.Лозоватка, Приморски район, Запорожка област. Завършил е Литературния институт “Максим Горки” в Москва през 1981г.

Работил е като литературовед в Отдел “Българоведение” при Академията на науките на Молдова в гр. Кишинев. Там през 1991г. издава първата си стихосбирка “Капки от корена”. През 1994г. в София издава стихосбирката за деца “Звънлив капчук”, книгата “Българска литература” в съавторство с проф. Симеон Янев. Три години по - късно авторът публикува  още една книга - “Слънчевото училище”, издадена в Киев и преведена от украински на български език. През 1997г. защитава  дисертация в Института по история на БАН. Владимир В. Калоянов е доктор на историческите науки и член  на Съюза на българските писатели.

Години наред той събира български  народни песни и пише трудове, посветени на проблемите на просветното дело на таврийските българи в Украйна.

В началото

 

2006 г.

Анета  Дучева  Ферманн

Родена е  на 24 октомври 1960 г. в гр.Провадия. Средно образование получава в гр.Варна. Завършва английска филология във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", след което работи като учител по английски език.

Интересите й са съсредоточени главно в областта на приказката и приказната повест. Сътрудничи на Радио Варна, на списанията "Крилатко", "Дружинка" и др. Творбите й са с определено съвременно звучение, наситени с фантазия, хумор, топлина, искреност и чувствителност. 

Автор е на книгите "Тони-Пони" (1989), "Гого" (1994) и "Джобното човече" (2006).

От 1990 г. Анета Дучева живее в Мюнхен, Германия.

 

Дафина Георгиева - Роня

Родена е на 22 юли 1989г. в София. Учи в133-то СОУ „А-С.Пушкин" до седми клас, а през 2003 г. е приета в Американския    колеж    в    София.    Надарена   е   с    изключително въображение, което й дава възможност да се чувства в свои води и в рисуването,  и  в  писането,  и  в  актьорството.  Нейните  рисунки изпъстрят    тетрадки,    скицници,    тефтери.  Всичко  привлича любознателния й поглед: хора, природа, животни. И ангели, много ангели населяват етюдите й. Сама илюстрира и преживяванията си, намерили място в дневника, с който не се разделя където и да се намира. В него отразява всяко вълнение и събитие.

Дафи незабелязано привлича хората. Около нея винаги има много приятели. Наричат я Роня - от книгата на любимата й авторка Астрид Линдгрен „Роня - дъщерята на разбойника".Чете непрекъснато. Играе като куклен актьор в анимационния филм „Въображаем концерт", озвучава детски роли в киното...

Дафи остана завинаги на 14 години. На 18 ноември 2003г. на пешеходната пътека пред Американския колеж един автомобил, каран с огромна скорост, й отне възможността да порасне, да развие в пълната им гама и размери талантите, с които е щедро надарена.

Сборникът „Аз съм един сън" включва стихотворения, есета, дневници и имейли, писани до приятели, и много, много рисунки. Дафи не можа да ги подбере сама. Дано нейното виждане съвпада поне мъничко с това на хората, които изработиха с много възхищение и любов тази прекрасна цветна книга.

 В началото

 

ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ

Роден в Плевен през 1943г. Завършил е Софийския университет „Св. Климент Охридски”, специалност „Българска филология” Автор е на повече от 25 сборници със стихове.

За своите книги за деца е бил номиниран два пъти за Световната награда „Ханс Кристиян Андерсен”. През 2001г. получава наградата на Министерството на образованието „Петко Рачев Славейков”. Носител на Националната награда „Константин Константинов” за принос в детското книгоиздаване за 2005г. в категория „Автор”. Директор е на издателство „Списание Пламък”. От четири години е председател на българския ПЕН център. Почетен гражданин на Плевен /2004г./

Автор е на няколко книги за деца: „Папагалчето Браво”, „Как планината отиде на море”, „Магаре с крила”, „Приказки за Румпи-Румп”, „Туфо рижия пират”, „Въпроси в зоопарка” и др.

Хумористичният му роман „Туфо рижия пират”, последвалата финална част „Туфо рижата звезда” и новото издание „Приключенията на Туфо рижия пират”, събрало всички приключения на рижия котарак. са между най-популярните книги за деца у нас. Заедно с многократните български издания, тази книга на Георги Константинов е издадена и на десетина европейски езици: френски, немски, руски, полски, украински и др. 

 

Георги Мишев

Роден е на 3 ноември 1935 г. в с. Йоглав, Ловешки окръг.

Средно образование завършва в Ловеч  /1953г./ и висше –  в Софийски университет, специалност “Журналистика”. В годините 1958 – 1967 работи като окръжен кореспондент, а през 1970г. постъпва като редактор и сценарист в киностудия “Бояна”.

Автор е на повече от 20 книги с разкази, повести, романи за възрастни и деца. Георги Мишев е носител на националната литературна награда “П.Р.Славейков” на Министерството на образованието и науката за цялостно творчество за деца.        

Книги за деца: “Синеокият рибар” -  разкази за Васил Левски” /1958 и 1987 г./,  разказите “Върховете са наши” /1960 г./, “Хлапето” /1964 г./ , “Лъвчето” /1968 г./ , “Добър ден, господин учителю” /1987 г./, повестите “Две момчета и Олимпи” /1961 г./,  “Носачи на жалони”/1968 г./, “Приказки по домофона” /1969 г./ , “Гумена глава” /1971 г./ , приказките за деца “Гнездото на кълвачите” /1974 г./, “Майстор в храстите” /1986 г./, “Каручка, пълна с радост /1995 г./ - приказки и разкази за деца, романът Сламено сираче” /2004 г./.

 В началото

 

Ирина Баткова

Родена през 1960 година в София. Завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски“. Работи като консултант в областта на българското изобразително изкуство и управител на галерия “Витоша”.  Публикува множество статии в областта на изобразителното изкуство и литературата в български и чужди издания. Занимава се активно с рисуване. От 1996 година има пет самостоятелни изложби, както и многобройни участия в общи изложби в страната и чужбина.

Автор е на стихосбирките: „Обърнатите катедрали” (1991) и „Рунически знаци” (1996). През 2006г. издава първата си книга за деца „Лунната мастилница”. Освен талантлив автор, Ирина Баткова е и оригинален илюстратор. И трите й книги са с нейни илюстрации.

 

Юлия Спиридонова - Юлка

Родена е на 30 октомври 1972 г. в София, в семейството на художници. Работи като сценарист на свободна практика и геймрайтър. Има над 300 заснети сценария, излъчени по БНТ. Автор е на няколко куклени поредици за "Лека нощ, деца" и на седмичното тийн предаване на БНТ "Здравей" - за Интернет и електронни игри. Автор на приказни поредици за деца (сп."Родители") и на "Приказките на Юлка" (официален сайт на БНТ). Публикувала е разкази в български литературни списания, но голямата й любов е литературата за деца.

 Има три издадени детски книги - "Гугулетата" (1999), "Приказки за Гугулета" (2000) и "Приключения с Джиго" (2003). На първите две е и илюстратор.

 Омъжена, със син Самуил.

 

Мая Дългъчева

Родена е на 5 май 1967 г. в гр.Стара Загора. Завършила е Пловдивски университет “П. Хилендарски”. Пише стихове и детски приказки, пиеси, песни, либрета.

През 2003 г. Шуменският драматично - куклен театър поставя пиесата й “Коледните чудеса”. Издала е римуваната приказка “Слон и чадър”/1999/, стихосбирките “Семки от ябълката” /2000/, “Друга приказка” /2005/, както и поредицата с приказки “Скубльо – надхитреният пират”, “Стрина Мецандра на маскен бал”, “Папийонка за великия Шуралди”, “Подслон за Триточка”. Има публикации във вестници и специализирани литературни издания.

Носител е на Специалната награда за поезия в конкурса “Златен ланец” на  в. “Труд” за 2005 г.

Автор на художествените текстове и песни /муз.Маргарита Шоселова/ в поредица учебни помагала за предучилищна възраст “Първите седем”, както и на текстове на песни  /муз. Жанина Янкулова/ в двата аудиоалбума на ДВГ “Усмивки”, част от които присъстват в учебниците по музика за начална степен на Издателство “Просвета”. Автор на текстове на песни /муз. Хагашод Агасян/ в образователна поредица за деца на “Театър Пан”.

Редактор на рубриката “Детски кът ” в www.LiterNet.bg, която печели специалната награда на Националния литературен конкурс “Стоян Дринов” /2004 г./

Член на СБП. Живее и работи в София.

 В началото

 

Росица Чернокожева

Родена е в гр. Попово през 1952г.  Завършила е специалност “Българска филология” в Софийския университет “Св. Климент Охридски” /1973/, с втора специалност “Философия” и второ висше образование, специалност “Библиотекознание и библиография”. Работила е в Окръжна библиотека  “Априлов - Палаузов” гр. Габрово /1975 – 1984 г./, в Дома на Хумора и сатирата – гр. Габрово до 1986г. От 1989г. работи като научен сътрудник в Института по литература при БАН. Основните  й интереси са насочени към история на българската детска литература. Автор е на книгите: “Антология на българския смях”, в съавторство с В. Чернокожев /1995г./, “Павел не е сам на света” /2002г./, издадена с конкурс на Националния център на книгата, и “Драги ми, Смехурко” – антология на хумор за деца /2002 г./

 

 

РУМЕН ШОМОВ

Роден е през 1951 г. в София. Завършил е Института по кинематография (Москва, Русия), специалност “Икономика на киното и телевизията”.

Работил е като редактор в Научно-изследователския институт към Комитета за телевизия и радио, в Българското национално радио и в Детската редакция на Българската национална телевизия, бил е и ръководител Направление «Драматургични програми» в БНТ, драматург в Сатирично-вариететен театър – Габрово, преподавател по драматургия в Артколеж по аудиовизуални и сценични изкуства в София, редактор и преводач.

Автор е на книги, пиеси, сценарии на филми за деца и възрастни.

Произведения за деца: “Котаракът Тилилей” (1981 г.) – приказки, “Сънуващият трамвай” (1987 г.) - приказки и разкази, пиесата “В къщи има мишки, бабо! ” (1990 г.), “Кукувицата заеква” (1997 г.) – стихотворения, “Приказки за котараци, кучета, трамваи и прахосмукачка” (2006г.). Автор е на сценария за филма “Бибипкащият нос”(1988 г.),  продуцент и редактор на пиесите за деца “Лятото на шампиона”, “Приключения на таванския етаж”, “Търг”, “Жирафчето” и “Разговор с птици”, получила специалната награда на Чикагския филмов фестивал за кино за деца на името на Лив Улман.

Носител на редица награди от български и международни филмови, телевизионни и драматургични фестивали.

Член на Сдружението на кинодраматурзите към Съюза на българските филмови дейци и на Съюза на българските писатели.

 В началото

 

Тодор Стоичков Лозанов

Роден е на 9 март 1943 г. в гр. София. Завършил е висше юридическо образование в СУ “Св.Климент Охридски” и следдипломна квалификация “Телевизионна журналистика”.

Автор е на телевизионни сценарии, къси разкази и текстове за забавни песни. През 2002 г., в съавторство с Момчил Лозанов, издава историческата пиеса “Расате”, която пресъздава покръстването – съкровена страница от нашата богата на събития българска летопис. Книгата представя интересния конфликт между Княз Борис и сина му Расате за приемствеността в традициите. Темата по своеобразен начин продължава в книгата на Тодор Лозанов “Легенди за буквите” /2004 г./

 

ХАЙГАШОД АГАСЯН

Роден във Варна през януари  1953г. Завършил е с отличие Музикалната академия “Панчо Владигеров”и майсторски клас – камерна музика.

Писал е музика за детски драматични спектакли и мюзикъли като      “Приключения опасни със герои сладкогласни”, “Вълкът срещу козата и трите й козленца”, “Ще те накарам да се влюбиш”.

Хайгашод Агасян е носител на наградата на фондация “Димитър Вълчев” за театрална музика /2004г./. Автор е на детски песни, голяма част от които са в учебниците по музика и за тях също е отличен с не една първи награди. Сред отличените са ”Светът е хубав”, “Карнавал”, “Нотната стълбица”, втора награда е получил за  “Бъдни вечер” и “Момичето с луничките”, със специална награда е “Калпазански рай”, а “Урок по падане” е получила награда на радиослушателите.

Композиторът е носител на Голямата награда на “Златния Орфей” /1993/ и Първа награда от 1994г. През 1997г. е отличен с Наградата на ООН на радиоконкурса за тийнейджърска песен. Известната “Не остарявай любов” е отличена с награда за най-романтична любовна песен.

Х.Агасян е издал компактдисковете с песни за деца - “Вълшебното хапче”, “Да протегнем на някой ръка” и “Хей, приятелю,здравей!”.

 В началото

 

2007 г.

 

Катя Воденичарова

(Екатерина Райкова Воденичарова)

Катя Воденичарова е родена на 13 септември 1926 г. в София. Завършва гимназия и Български език и литература в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Учителства в Девин и София. От 1951 г. работи в Българско национално радио като редактор и заместник главен редактор на Детска редакция и като главен редактор на редакция “Хумор, сатира и забава”. Интересът на Катя Воденичарова към децата и юношите е обект на почти цялото й многогодишно творчество – 7 радиопиеси, 6 куклени пиеси, 8 театрални пиеси, 8 сценария за осъществени телевизионни филми и пиеси, 9 книги за деца и юноши, между  които: сборниците с разкази “В първи клас” (1962), “Хоп Троп” (1971), “Артистът от нашата улица” (1971); приказките “Момче - юначе” (1965), “Приказка за Радослав” (1967); повестите “Един метър над земята” (1979), “Чочко тръгва по света” (1988), “Ела, Мони, изяж ме” (1996).

Катя Воденичарова е носител на Националната награда „Константин Константинов” за цялостен принос в детската литература (2006).

В началото

 

Мая Дългъчева

Родена е на 5 май 1967 г. в гр.Стара Загора. Завършила е Пловдивски университет “П. Хилендарски”. Пише стихове и детски приказки, пиеси, песни, либрета.

През 2003 г. Шуменският драматично - куклен театър поставя пиесата й “Коледните чудеса”. Издала е римуваната приказка “Слон и чадър”/1999/, стихосбирките “Семки от ябълката” /2000/, “Друга приказка” /2005/, както и поредицата с приказки “Скубльо – надхитреният пират”, “Стрина Мецандра на маскен бал”, “Папийонка за великия Шуралди”, “Подслон за Триточка”. Има публикации във вестници и специализирани литературни издания.

Носител е на Специалната награда за поезия в конкурса “Златен ланец” на  в. “Труд” за 2005 г.

Автор на художествените текстове и песни /муз.Маргарита Шоселова/ в поредица учебни помагала за предучилищна възраст “Първите седем”, както и на текстове на песни  /муз. Жанина Янкулова/ в двата аудиоалбума на ДВГ “Усмивки”, част от които присъстват в учебниците по музика за начална степен на Издателство “Просвета”. Автор на текстове на песни /муз. Хагашод Агасян/ в образователна поредица за деца на “Театър Пан”.

Редактор на рубриката “Детски кът ” в www.LiterNet.bg, която печели специалната награда на Националния литературен конкурс “Стоян Дринов” /2004 г./

Член на СБП. Живее и работи в София.

 В началото

 

Петя Александрова 

Петя Александрова е родена на 23 юни 1948 г. в гр. Ямбол. Завършва гимназия “Добри Чинтулов” в гр. Сливен и Българска филология във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”.  Дългогодишен журналист във в. “Труд”, в. “Отечествен фронт”, сп.”Родна реч” и др. От 1975 г. живее и работи в гр. София. Петя Александрова е автор на поезия за възрастни и приказки и стихове за деца. Книгата й с приказки “Почивен ден за ескалатора” (1985) получава награда за дебютна книга от Министерството на просветата и Министерството на културата. Следват стихосбирките: “Висулки-присмехулки” (1990), “Диета без мишлета” (1994), “Нямам страх от пердах” (1995), “Караконджо” (1998); приказките в проза “До немай къде и обратно” (1997 ); повестта за юноши “Смокиново момиче” (2001); сборникът със стихове и приказки „Чадърче от коприна” (2007) от  поредицата “Златно перо” на Издателска къща “Хермес”.

В началото

 

Панчо Панчев

 Панчо Панчев (Дядо Пънч) е роден на 17.11.1933 г. в София. Завършил е руска гимназия и театрознание. Написал е десетки пиеси (половината за деца), сборници с разкази, публицистика, стихосбирки, басни, сценарии за анимационни филми, либрета за музикално-сценични произведения. Негови пиеси са поставяни в Русия, Германия, Полша, Чехия, Белгия, САЩ, Румъния, Монголия, Сърбия, Унгария, Финландия, Кипър и другаде.

Автор е и на десетки книжки със стихотворни гатанки, приказки и стихотворения за малките, романи, между които: „Зоологическа азбука”- гатанки (1988), „Дузина американски приказки; за сегашни и предишни деца” (1994), „Гатанки за бубулечки и цветя” (1995),  „Приказки на един залък” (1995), „Дузина приказки с лъжи” (1997), „Падат снежинки” – стихотворения (1997), “Приказки за театър” (2000), „Приказки за театър - 1 и 2” (2000), „Дневник на слончето Моди” – роман (2001), „Отгатнете градовете!” – гатанки (2002),  „Гатанки за лека нощ”, „Стихотворения за тебе” (2004), „С Гошо тука няма скука” (2006), „Ако искаш вярвай” - приказки (2006) и др.

В началото

 

ДИМИТЪР БОРИМЕЧКОВ

Димитър Боримечков е роден е на 1 май 1949 г. в  центъра на българската култура в Молдова – град Тараклия. През 1981 г. завършва журналистика в Кишиневския университет. Публикува стихове, проза, есета, репортажи и публицистични материали в българските вестници  "Родно слово" (Кишинев), "Роден край" (Одеса, Украйна), “BG по света” (София) и др.От 1991 г. е редактор на литературно-публицистичния вестник "Български глас" (Тараклия). Автор е на книгите: "Вселена на откровения" (Лирична проза за деца), "Синята далечина" (Стихотворения),  "Аз искам утре да живея пак" (Стихотворения, лирични миниатюри, дневник). Под печат е сборникът  с интервюта с известни учени, писатели, журналисти, културни и религиозни дейци “Границите на духа”. Негови стихотворения и миниатюри за деца са включени в учебниците за втори, трети и четвърти клас в Молдова.

В началото

 

2008 г.

Катя Воденичарова

(Екатерина Райкова Воденичарова)

Катя Воденичарова е родена на 13 септември 1926 г. в София. Завършва гимназия и Български език и литература в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Учителства в Девин и София. От 1951 г. работи в Българско национално радио като редактор и заместник главен редактор на Детска редакция и като главен редактор на редакция “Хумор, сатира и забава”. Интересът на Катя Воденичарова към децата и юношите е обект на почти цялото й многогодишно творчество – 7 радиопиеси, 6 куклени пиеси, 8 театрални пиеси, 8 сценария за осъществени телевизионни филми и пиеси, 9 книги за деца и юноши, между  които: сборниците с разкази “В първи клас” (1962), “Хоп Троп” (1971), “Артистът от нашата улица” (1971); приказките “Момче - юначе” (1965), “Приказка за Радослав” (1967); повестите “Един метър над земята” (1979), “Чочко тръгва по света” (1988), “Ела, Мони, изяж ме” (1996).

Катя Воденичарова е носител на Националната награда „Константин Константинов” за цялостен принос в детската литература (2006).

В началото

 

Мая Дългъчева

Родена е на 5 май 1967 г. в гр.Стара Загора. Завършила е Пловдивски университет “П. Хилендарски”. Пише стихове и детски приказки, пиеси, песни, либрета.

През 2003 г. Шуменският драматично - куклен театър поставя пиесата й “Коледните чудеса”. Издала е римуваната приказка “Слон и чадър”/1999/, стихосбирките “Семки от ябълката” /2000/, “Друга приказка” /2005/, както и поредицата с приказки “Скубльо – надхитреният пират”, “Стрина Мецандра на маскен бал”, “Папийонка за великия Шуралди”, “Подслон за Триточка”. Има публикации във вестници и специализирани литературни издания.

Носител е на Специалната награда за поезия в конкурса “Златен ланец” на  в. “Труд” за 2005 г.

Автор на художествените текстове и песни /муз.Маргарита Шоселова/ в поредица учебни помагала за предучилищна възраст “Първите седем”, както и на текстове на песни  /муз. Жанина Янкулова/ в двата аудиоалбума на ДВГ “Усмивки”, част от които присъстват в учебниците по музика за начална степен на Издателство “Просвета”. Автор на текстове на песни /муз. Хагашод Агасян/ в образователна поредица за деца на “Театър Пан”.

Редактор на рубриката “Детски кът ” в www.LiterNet.bg, която печели специалната награда на Националния литературен конкурс “Стоян Дринов” /2004 г./

Член на СБП. Живее и работи в София.

 В началото

 

Петя Александрова 

Петя Александрова е родена на 23 юни 1948 г. в гр. Ямбол. Завършва гимназия “Добри Чинтулов” в гр. Сливен и Българска филология във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”.  Дългогодишен журналист във в. “Труд”, в. “Отечествен фронт”, сп.”Родна реч” и др. От 1975 г. живее и работи в гр. София. Петя Александрова е автор на поезия за възрастни и приказки и стихове за деца. Книгата й с приказки “Почивен ден за ескалатора” (1985) получава награда за дебютна книга от Министерството на просветата и Министерството на културата. Следват стихосбирките: “Висулки-присмехулки” (1990), “Диета без мишлета” (1994), “Нямам страх от пердах” (1995), “Караконджо” (1998); приказките в проза “До немай къде и обратно” (1997 ); повестта за юноши “Смокиново момиче” (2001); сборникът със стихове и приказки „Чадърче от коприна” (2007) от  поредицата “Златно перо” на Издателска къща “Хермес”.

В началото

 

Панчо Панчев

 Панчо Панчев (Дядо Пънч) е роден на 17.11.1933 г. в София. Завършил е руска гимназия и театрознание. Написал е десетки пиеси (половината за деца), сборници с разкази, публицистика, стихосбирки, басни, сценарии за анимационни филми, либрета за музикално-сценични произведения. Негови пиеси са поставяни в Русия, Германия, Полша, Чехия, Белгия, САЩ, Румъния, Монголия, Сърбия, Унгария, Финландия, Кипър и другаде.

Автор е и на десетки книжки със стихотворни гатанки, приказки и стихотворения за малките, романи, между които: „Зоологическа азбука”- гатанки (1988), „Дузина американски приказки; за сегашни и предишни деца” (1994), „Гатанки за бубулечки и цветя” (1995),  „Приказки на един залък” (1995), „Дузина приказки с лъжи” (1997), „Падат снежинки” – стихотворения (1997), “Приказки за театър” (2000), „Приказки за театър - 1 и 2” (2000), „Дневник на слончето Моди” – роман (2001), „Отгатнете градовете!” – гатанки (2002),  „Гатанки за лека нощ”, „Стихотворения за тебе” (2004), „С Гошо тука няма скука” (2006), „Ако искаш вярвай” - приказки (2006) и др.

В началото

 

ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ

Роден в Плевен през 1943г. Завършил е Софийския университет „Св. Климент Охридски”, специалност „Българска филология” Автор е на повече от 25 сборници със стихове.

За своите книги за деца е бил номиниран два пъти за Световната награда „Ханс Кристиян Андерсен”. През 2001г. получава наградата на Министерството на образованието „Петко Рачев Славейков”. Носител на Националната награда „Константин Константинов” за принос в детското книгоиздаване за 2005г. в категория „Автор”. Директор е на издателство „Списание Пламък”. От четири години е председател на българския ПЕН център. Почетен гражданин на Плевен /2004г./

Автор е на няколко книги за деца: „Папагалчето Браво”, „Как планината отиде на море”, „Магаре с крила”, „Приказки за Румпи-Румп”, „Туфо рижия пират”, „Въпроси в зоопарка” и др.

Хумористичният му роман „Туфо рижия пират”, последвалата финална част „Туфо рижата звезда” и новото издание „Приключенията на Туфо рижия пират”, събрало всички приключения на рижия котарак. са между най-популярните книги за деца у нас. Заедно с многократните български издания, тази книга на Георги Константинов е издадена и на десетина европейски езици: френски, немски, руски, полски, украински и др. 

В началото

 

Анета  Дучева  Ферманн

Родена е  на 24 октомври 1960 г. в гр.Провадия. Средно образование получава в гр.Варна. Завършва английска филология във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", след което работи като учител по английски език.

Интересите й са съсредоточени главно в областта на приказката и приказната повест. Сътрудничи на Радио Варна, на списанията "Крилатко", "Дружинка" и др. Творбите й са с определено съвременно звучение, наситени с фантазия, хумор, топлина, искреност и чувствителност. 

Автор е на книгите "Тони-Пони" (1989), "Гого" (1994) и "Джобното човече" (2006).

От 1990 г. Анета Дучева живее в Мюнхен, Германия.

В началото

 

ВИКТОР САМУИЛОВ. Роден е в София през 1946г. Завършил е българска филология в Софийския университет “Св.Климент Охридски”. Работил е в различни младежки, литературни, хумористични вестници и списания и като редактор в Студия за анимационни филми “София”. Той е един от издателите и редакторите на хумористичния вестник “Тримата глупаци” /от 1991 до 1999г./ и на излизалото две години /до 2001г./ забавно списание “Фрас”. Автор е на 12 книги за деца и възрастни. Сценарист е и на анимационни филми. Превежда руска литература.

Книги за деца:
Безсърдечен грамофон. С., Отечество, 1982.
Книгата е наградена за дебют в детската литература от Комитета за култура и Министерството на народната просвета –1983г.
Домашно море. С., Бълг.художник, 1984. Кн. е преведена на испански език.
Ей така. С., Бълг.художник, 1987. Книгата е наградена от Министерството на културата, науката и просветата – 1989г.
Между нас да си остане. С., Отечество, 1989.
Вдън прогледния мрак. С., Златорогъ, 2001.
Книгата е наградена от дома за детска литература, музей “Ангел Каралийчев” и Министерство на образованието и просветата за принос в детската литература – 2002г.

В началото

 

ЗОЯ ВАСИЛЕВА. Родена е на 20 март 1955 г. в София. Завършила е Детска педагогика, а след това и Българска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Автор е на пет стихосбирки за възрастни и книгите за деца „Кръгъл ъгъл” (2000) и „Весела чета с боси крачета” (2008). Превежда от руски, беларуски, украински и сърбохърватски. Нейни стихове са превеждани на английски, френски, руски, беларуски, турски и македонски език.

Носител е на много награди, между които Годишната награда на Съюза на българските писатели за детска книга (2000).

В началото

 

Леда Милева. Родена е на 5 февруари 1920 г. в гр. София. Завършва Американския колеж в София и Институт за детски учителки, междувременно следва в Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Завежда редакция в издателство "Народна младеж" и издателство "Български писател", заместник директор и директор на БНТ. Била е заместник-началник на отдел "Печат и културно сътрудничество" в Министерството на външните работи и постоянен представител на България към ЮНЕСКО в Париж. Заместник-председател и председател на Българския ПЕН клуб и председател на Съюза на преводачите в България; член на управителния съвет на СБП и главен редактор на списание „Панорама”. В периода 1984-1992 г. е член на УС на Международния фонд за развитие на културата към ЮНЕСКО. Народен представител в VIII и IX Народно събрание и VII Велико народно събрание.

Издала е повече от 50 книги със стихотворения, поеми и пиеси за деца, между които: “Заю на разходка” (1946), “Няма време”(1949), “Мустакатият Иванчо” (1959), ”Влакче през града” (1960), “Пътечките на дъгата” (1964), “Цветни приказки” (1969), „Когато куклите не спят” (1973), “Черно фламинго” (1978), “Златоперко” (1980),“Как идва денят” (1982), “Къде е хоботът на слона” (1989), “Приказка за трите лисички” (1998); “Карнавал в гората” (избрано) (2003), „Балончето и куклата с розова рокля” (2007), преиздавани многократно.

Леда Милева е изтъкната преводачка. Превежда стихове и проза от английски, руски, френски, а нейните стихотворения и пиеси са превеждани на над 15 езика.

Леда Милева е носител на литературната наградата “Петко Р. Славейков” на Министерството на просветата за цялостно детско творчество (1981) и на Националната награда „Константин Константинов” за цялостен принос в детското книгоиздаване (2007). Вписана е в Почетния списък “Ханс Кристиан Андерсен” на Международния съвет за детската книга за стихосбирката “Цветни приказки”(1979). Заслужил деятел на културата (1971).

През 2006 г. получава Орден „Стара планина” І степен за принос в развитието на Българската култура.

В началото

 

Недялко Йорданов. Роден е на 18 януари 1940 г. в гр. Бургас. Завършва гимназия в родния си град и Българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Работи като учител, редактор на алманах „Море”, драматург на Бургаския драматичен театър и театър „Възраждане” в София. Творчеството му за възрастни включва: стихове, пиеси, сценарии за филми и теливизионни постановки. За деца писателят е написал: поемите „Аз се казвам Красимир” (1972), „Красимир и Владимир” (1978), „Приключенията на Красимир и Владимир” (1988), „Приключенията на Красимир” (2001), „Приключенията на Тамарка” (2000); веселите детски сериали „Приключения опасни със герои сладкогласни” (1997), „Вълкът срещу козата и трите й козлета” (1998); романа в стихове „Страшни смешки – смешки страшки” (1982); пиесата „Крокодил посред Балкана” (1986).

В началото

 

2009г.

 

ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ

Роден в Плевен през 1943г. Завършил е Софийския университет „Св. Климент Охридски”, специалност „Българска филология” Автор е на повече от 25 сборници със стихове.

За своите книги за деца е бил номиниран два пъти за Световната награда „Ханс Кристиян Андерсен”. През 2001г. получава наградата на Министерството на образованието „Петко Рачев Славейков”. Носител на Националната награда „Константин Константинов” за принос в детското книгоиздаване за 2005г. в категория „Автор”. Директор е на издателство „Списание Пламък”. От четири години е председател на българския ПЕН център. Почетен гражданин на Плевен /2004г./

Автор е на няколко книги за деца: „Папагалчето Браво”, „Как планината отиде на море”, „Магаре с крила”, „Приказки за Румпи-Румп”, „Туфо рижия пират”, „Въпроси в зоопарка” и др.

Хумористичният му роман „Туфо рижия пират”, последвалата финална част „Туфо рижата звезда” и новото издание „Приключенията на Туфо рижия пират”, събрало всички приключения на рижия котарак. са между най-популярните книги за деца у нас. Заедно с многократните български издания, тази книга на Георги Константинов е издадена и на десетина европейски езици: френски, немски, руски, полски, украински и др. 

В началото

 

Мая Дългъчева

Родена е на 5 май 1967 г. в гр.Стара Загора. Завършила е Пловдивски университет “П. Хилендарски”. Пише стихове и детски приказки, пиеси, песни, либрета.

През 2003 г. Шуменският драматично - куклен театър поставя пиесата й “Коледните чудеса”. Издала е римуваната приказка “Слон и чадър”/1999/, стихосбирките “Семки от ябълката” /2000/, “Друга приказка” /2005/, както и поредицата с приказки “Скубльо – надхитреният пират”, “Стрина Мецандра на маскен бал”, “Папийонка за великия Шуралди”, “Подслон за Триточка”. Има публикации във вестници и специализирани литературни издания.

Носител е на Специалната награда за поезия в конкурса “Златен ланец” на  в. “Труд” за 2005 г.

Автор на художествените текстове и песни /муз.Маргарита Шоселова/ в поредица учебни помагала за предучилищна възраст “Първите седем”, както и на текстове на песни  /муз. Жанина Янкулова/ в двата аудиоалбума на ДВГ “Усмивки”, част от които присъстват в учебниците по музика за начална степен на Издателство “Просвета”. Автор на текстове на песни /муз. Хагашод Агасян/ в образователна поредица за деца на “Театър Пан”.

Редактор на рубриката “Детски кът ” в www.LiterNet.bg, която печели специалната награда на Националния литературен конкурс “Стоян Дринов” /2004 г./

Член на СБП. Живее и работи в София.

 В началото

 

Петя Александрова 

Петя Александрова е родена на 23 юни 1948 г. в гр. Ямбол. Завършва гимназия “Добри Чинтулов” в гр. Сливен и Българска филология във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”.  Дългогодишен журналист във в. “Труд”, в. “Отечествен фронт”, сп.”Родна реч” и др. От 1975 г. живее и работи в гр. София. Петя Александрова е автор на поезия за възрастни и приказки и стихове за деца. Книгата й с приказки “Почивен ден за ескалатора” (1985) получава награда за дебютна книга от Министерството на просветата и Министерството на културата. Следват стихосбирките: “Висулки-присмехулки” (1990), “Диета без мишлета” (1994), “Нямам страх от пердах” (1995), “Караконджо” (1998); приказките в проза “До немай къде и обратно” (1997 ); повестта за юноши “Смокиново момиче” (2001); сборникът със стихове и приказки „Чадърче от коприна” (2007) от  поредицата “Златно перо” на Издателска къща “Хермес”.

В началото

 

МАРКО ГАНЧЕВ

Марко Ганчев Маринов е роден на 13.02.1932 г. в с. Марча, Габровско. Завършва гимназия в Дряново и Българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.След завършване на университетското си образование е изпратен от Съюза на Българските писатели в Тирана (Албания) да се подготви за преводач на поезия от албански език. Работил е като редактор във в. „Народна култура”, „Стършел”, „Съвременник”, главен редактор на алманах за хумор и сатира „Апропо” и на в. „Литературен форум”. От 1993 до 1999г. е посланик на Република България в Република Беларус. Той е поет и преводач, автор на много стихове, поеми и приказки за деца, публикувани в над 15 книги. Сред тях са: „Страшния Мъркот”(1971), „Кое как се прави”(1971), „Сбогом на таласъмите”(1974), „По- малкият брат на крокодила”(1976), „Кесия с пуканки”(1977), „Книжка с бинокъл”(1978), „Кълбовидна мълния”(1980), „Големите и малките”(1980), „Панчови песни”(1983), „Имате ли гъдел”(1984), „Изгубената кукла”(1984), „Чанта за утре”(1987), „Таласъмът Хайде Холан”(1990), „Магарешки работи”(2004), „Последната хитрина на лисицата”(2009). През 2002г., за изключителен принос към българската култура, писателят получава Орден „Стара планина” - I степен. Марко Ганчев е носител на Националната литературна награда „П. Р. Славейков” на Министерството на образованието и науката за цялостното му творчество за деца и юноши(2001) и на Националната наградата „Константин Константинов” за цялостен принос в детското книгоиздаване(2008).

В началото

 

КАТЯ ВОДЕНИЧАРОВА (Екатерина Райкова Воденичарова)

Катя Воденичарова е родена на 13 септември 1926 г. в София. Завършва гимназия и Български език и литература в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Учителства в Девин и София. От 1951г. работи в Българско национално радио като редактор и заместник главен редактор на Детска редакция и като главен редактор на редакция “Хумор, сатира и забава”. Интересът на Катя Воденичарова към децата и юношите е обект на почти цялото й многогодишно творчество – 7 радиопиеси, 6 куклени пиеси, 8 театрални пиеси, 8 сценария за осъществени телевизионни филми и пиеси, 9 книги за деца и юноши, между които: сборниците с разкази “В първи клас” (1962), “Хоп Троп” (1971), “Артистът от нашата улица” (1971); приказките “Момче - юначе” (1965), “Приказка за Радослав” (1967); повестите “Един метър над земята” (1979), “Чочко тръгва по света” (1988), “Ела, Мони, изяж ме” (1996), “Следвай ме бабо” (2007) и „Торта на патерица” (2008). Катя Воденичарова е носител на Националната награда „Константин Константинов” за цялостен принос в детското книгоиздаване (2006) и на Националната награда „П.Р.Славейков” на Министерството на образованието и науката за цялостното й творчество за деца и юноши (2008).

В началото

 

ТОМА БИНЧЕВ

Тома Бинчев е роден на 22 август 1946 г. в Бургас. Завършва Български език и литература, а след това и Философия със специализация Социология в СУ „Св. Кл. Охридски” . Автор е на шест стихосбирки за възрастни и на над двадесет детски книги с весели стихотворения, скоропоговорки, гатанки и пословици. Сред тях са „Кокошка с брошка” (1992), „Кит немит” (1995), „Цифрите и весели стихотворения” (1997), „Водно колело” (1997), „Буквите и весели стихотворения” (1998), „Гатанки от дивата гора” (1998), „Гатанки от топлите страни” (1998), „Гъбки без зъбки” (1998), „Български народни гатанки” (1999), „Български пословици и поговорки” (1999), „Жадни рибки” (2000), ”Книга за буквите“( 2000), „Пеперудочудо” (2001), „Слънчогледова къща” (2006), „Книга за цифрите” (2006), „Гатанки” (2007), „Книга за буквите” (2007) и др. Автор и съавтор е на учебници и учебни помагала за децата от предучилищна и начална училищна възраст: буквари, читанки, литературни антологии и други. Негови произведения са преведени на английски, полски, румънски, унгарски и други езици. През 1997г. Тома Бинчев създава Издателство ”Август“, специализирано в издаването и популяризирането на класическата и съвременна художествена литература за деца. Т. Бинчев е носител на Националната литературна награда за поезия ”Пейо Яворов“ – Поморие (1998), на Националната литературна награда „Петко Р. Славейков” на Министерството на образованието и науката за цялостното му творчество за деца и юноши(2006) и на първа награда за поезия на десетото издание на Националния конкурс за поезия на името на Христо Фотев в гр.Бургас (2008). Много от неговите стихотворения за деца са превърнати в песни и той е отличен с няколко награди за текст на Националния конкурс за детска песен ”Сладкопойна чучулига“ (2007г.). Тома Бинчев е почетен гражданин на Бургас.

В началото

 

ВЕЛИ ЧАУШЕВ

Вели Чаушев е роден на 11 септември 1934г. в Златоград. Учи в Пловдив и в Стара Загора. Известно време работи като учител. Среща с актьора Апостол Карамитев променя живота му завинаги. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”. От 1958 до 1961г. работи в Драматичен театър – Хасково. През 1961г. е назначен на работа в Държавен сатиричен театър – София и повече от 50 години играе на неговата сцена. Извън сцената Вели Чушев е и чудесен разказвач. Автор е на разкази и повести за възрастни и деца. Книги за деца: „Грънчо: Две приказни повести”(1974), „Белият чудак: Съвременни приказки за деца”(1975), „Хей: Приказни повести”(1983), „Сламчови работи”(2008).

В началото

 

ШИМО ЕШИЧ

Шимо Ешич е роден на 6 февруари 1954г. е в с.Брези край Тузла (Босна и Херцеговина). Завършил е факултет по език и литература. Работил е като журналист в Радио „Тузла“ и Радио „Сараево“, и като редактор в издателство „Универал“. От 1990 г. е собственик на издателство „Босненска реч“ в гр.Тузла. Автор е на над 20 книги с поезия и проза, предимно за деца. Някои от книгите му са преиздавани многократно. Произведения на писателя са преведени на словенски, немски, шведски, албански и македонски езици. Шимо Ешич е носител на редица награди от югославски конкурси за поезия, къс разказ и драматургия за деца. През 1980г., за книгата «Къщичката на рударя», получава Годишната награда за най-добра книга за деца в Босна и Херцеговина. За принос в развитието на детската литература е отличен с литературната награда на гр.Тузла (1982) и наградата «Венец на старата маслина»(гр.Бар, Черна гора) за 2006г. През 2009г. е номиниран за наградата «Астрид Линдгрен», най-голямото световно признание за детска литература.

В началото

 

ДУШАН ДЖУРДЖЕВ

Душан Джурджев е роден на 3 април 1953 г. в гр.Нови Сад /Сърбия/. Завършва средно училище в гр.Кралево и висше, специалност „Лесовъдство”, в гр.Белград. Автор е на 18 книги за възрастни и деца. Пише сатира, поезия за деца и юноши, занимава се и с визуални изследвания. Живее и работи в гр.Нови Сад. От 1997г. е директор на Фестивала „Змаеви детски игри” /Нови Сад/.

В началото

 

РАЙКО ЙОЛИЧИЧ

Райко Йоличич е роден в гр. Бар (Черна гора). Известен поет, журналист, сатирик, актьор, хуманист. Автор е на 23 книги за деца и възрастни. Носител е на няколко литературни награди от конкурси в бивша Югославия. Лауреат е и на наградата "Старата маслина" (Бар,Черна гора) за цялостно творчество за деца.

В началото

 

ХАВИЕР КАЧО

Хавиер Качо Гомес е роден на 19 декември 1952 г. в Мадрид /Испания/. По образование е физик. От много години работи в Националния институт за космически технологии към Министерството на отбраната на Испания и е в класацията на най-добрите учени на института със специалност „Наука за атмосферата”. Бил е учен-изследовател в Националната комисия за космически изследвания. С Антарктида го свързват неговите изследвания на разрушаването на озоновия слой над континента. Член е на Първата испанска научна експедиция в Антарктида (1986–1987), бил е два пъти в Арктика и шест пъти в Антарктида, последните три от които като командир на испанската полярна база “Хуан Карлос I” на о. Ливингстън. Хавиер Качо има голям личен приятелски принос за функционирането и развитието на българската научна база. Той е близък приятел на българските антарктици и многократно им е оказвал помощ по времето, когато е бил командир на испанската полярна база. Автор е на редица научни статии и лекции, на научноизследователската книга „Антарктида–озоновата дупка”, на художествени разкази. „Приключенията на Пити на Антарктида” е първият му детски роман.

В началото

 

2010 г.

 

Ангелина Жекова

Ангелина Жекова е родена на 28 май 1944 г. в с. Долна Врабча, област Софийска. Завършва Българска филология в Софийския университет “Св. Кл. Охридски”. Работи като преподавател по детска литература в Института за детски и начални учители – София и като начален учител.

Автор е на една стихосбирка за възрастни и на книгите за деца: „Горска математика” (1979), „Празнично календарче” (1993), „Петелът Гого” (1994), “Лисанка Хитранка” (1996), „Слънчогледови сълзи” (2000), „Моят Мечо спортист” (2000), „Моят Мечо пожарникар” (2000),  „Котешка азбука” (2002), «Недочакан сняг» (2004), «Дядо Коледа в гората» (2005), „Къщичка с балконче” (2006), „Горска библиотека” (2006), “Трите прасенца” (2006), „Моят Мечо учител” (2006), „Моят Мечо летец” (2006), „Моят Мечо лекар” (206), „Моят Мечо в цирка” (2006), “Весела азбука” (2008), „Пиленцата сладко спят” (2008), „Спи радост моя” (2008), „Приспивна песен” (2008), „Спинкай, малко буболече” (2008), „Най-красивата елхичка” (2008), „Кой какво получи под елхата” (2008), „Как дойде при нас Снежанка?” (2008), „Празникът и Снежко” (2008), „Работливите машини” (2008), „Палавите кученца” (2008), „Къде е мама?” (2008), „На гости у Лиска” (2008), „Веселите котенца” (2008), „Кученцето Рушко” (2008), „И това са котета!” (2008), „Били ли сте в зоопарка?” (2008), „Запознайте се с мечетата” (2008), „Мравчо работливко” (2009),  „Сънчо пак е долетял” (2009), „Сънчо из гората шета” (2009), „Спят зверчета и дечица” (2009), „Вятър клоните люлее” (2009), „Океанът тихо пее” (2009), „Зоопарк” (2009), „Транспорт” (2009), „Бърза помощ” (2009), „Камиони” (2009), „Пожарната кола” (2009), „Трактори” (2009), „Състезателни автомобили” (2009), и др.

А.Жекова е автор на много текстове за песни, както и на учебна и учебно-помощна литература за деца от първи до четвърти клас. Нейни стихове са помествани в учебници и учебни помагала за начален курс. .

Превежда книги за деца от руски и английски език.

 В началото

АСЕН СИРАКОВ

         Асен Сираков е роден на 6 юли 1952г. в гр.София. Завършва Руска и Българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Сираков е писател, езиковед, публицист, преводач, драматург и журналист с над 1000 публикации в периодичния печат. Популярен автор и водещ на “12+Пляс!” в БНР от 1993-1998г. Водещ на “Нощен Хоризонт” и „12+3” в БНР. През 1998-1999г. автор и водещ в предаванията “Неделен магазин”, “Горе, Долу”, автор и журналист в „Панорама” по БНТ.

         Автор е на  дванадесет книги: стихосбирки, няколко романа и сборници с разкази за възрастни, както и на музика: авторски песни, естрадни песни, пиеси за пиано, концерт за пиано и оркестър.

         През 2009г. излиза първата му книжка за деца „Приказки за малък Мечо или кога Зайо спи зимен сън”.

         Носител е на наградите:   Голямата награда “ПОКИ” за поезия (Харманли, 1992), Номинацията “Журналист на годината” (“Репортер 7”, 1994), “Журналист на годината” – Grand Prix (“Репортер 7”, 1995), “Premios ondas” – Grand Prix в раздел “Радио” (Барселона, 1995), “Златно перо” - за литература и публицистика (София, 1996).

 В началото

 

КРАСИМИР МАШЕВ

         Красимир Машев е роден на 26.09.1948г. в с. Тръстеник, Плевенско (сега град). Завършва Педагогика и История в СУ „Кл. Охридски”, а по-късно и специалност „Книгоиздаване” във Факултета по журналистика.  Работил е като криминален инспектор в МВР и редактор в редакция за българска художествена литература в книгоиздателство „Г. Бакалов”- гр.Варна, където живее от 1973 г.

         Автор е на книги със сатирични стихове, документална проза, стихотворни преводи, либрета и текстове за песни. Съставител е на книги с хумор, сред които и на „Антология на българската епиграма” (2003).

         Автор е на следните  книги за деца: „Котешки правопис” (1985), „Плажен буквар” (1990), „Шапка на тояга” (1994), "Миша ряпа" (2004), „Кухненски слон: Загадки на умни глави” (2008) и куклените пиеси "Коледна магия" (2008) и "Дядо и ряпа" (2009), поставяни във Варненския куклен театър.

         Отличаван е с литературни награди в областта на сатиричната поезия.

 В началото

 

Мая Дългъчева

Мая Дългъчева е родена на 5 май 1967г. в гр. Стара Загора. Завършила е Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”.

Пише стихове за възрастни и деца, приказки, пиеси, песни. Издала е римуваната приказка „Слон и чадър” (1999), стихосбирките „Семки от ябълката” (2000) и „Друга приказка” (2005), поредицата с приказки „Лудориите на Маги” (2002), "Скубльо – надхитреният пират" (2003), "Стрина Мецандра на маскен бал" (2003), „Подслон за Триточка” (2004), "Папийонка за великия Щуралди" (2004), „Как се лекува лъвски страх без пердах” (2007), „Как гъсеничката се събуди или как се раждат пеперуди” (2007), „Коледните чудеса: Две римувани коледни приказки”(2008),  „Пъстри приказалки” (2008).

Автор на над 100 детски песни, част от които присъстват в учебниците по музика на издателство „Просвета”.

         Редактор и автор на художествените текстове в сп. „Първите седем”, редактор на рубриката „Детски кът” в LiterNet, която печели специалната награда на Националния литературен конкурс „Стоян Дринов” (2004).

         Мая Дългъчева  е носител на Трета награда за нова детска песен на Националния конкурс „Златният петел” '98, на Специалната награда за поезия на в. „Труд” (2005); на Втора награда в транснационалния литературен конкурс „Europe in a tale” („Европа в приказка”, 2006); на наградата „Златен век” на Министерство на културата (2006); на  Националната награда "Константин Константинов" за принос в детското книгоиздаване в категория "Автор" (2009) и на  Наградата на СБП за детска литература (2009).

 В началото

 

Павлина Николова Делчева

Павлина Делчева е родена в гр. София на 22 август 1949г. Завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски” специалност „Българска филология”. От 1974 г. до 2009 г. работи в БНТ в редакция „ЛИК”, по-късно преименована „Култура” и в Сателитния канал на БНТ „Тв България”. Сценарист, редактор и продуцент на редица водещи рубрики на БНТ като „Форум”, „Библиотека ЛИК”, „Литературни светове”, „Галерии, галеристи” , „За теб, мили роде” и др. Сценарист на пълнометражния документален филм „Отвъд бариерата”.

Член на Съюза на българските журналисти и Съюза на българските филмови дейци.

През 2009г. излиза първата й книга за деца „Вярвай в чудеса”- коледни приказки.

 В началото

 

Петя Александрова

Петя Александрова е родена на 23 юни 1948г. в гр. Ямбол. Завършва гимназия “Добри Чинтулов” в гр. Сливен и Българска филология във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”.  Дългогодишен журналист във в. “Труд”, в. “Отечествен фронт”, сп.”Родна реч” и др. От 1975г. живее и работи в гр. София. Петя Александрова е автор на поезия за възрастни и приказки и стихове за деца. Книгата й с приказки “Почивен ден за ескалатора” (1985) получава награда за дебютна книга от Министерството на просветата и Министерството на културата. Следват стихосбирките: “Висулки-присмехулки” (1990), “Диета без мишлета” (1994), “Нямам страх от пердах” (1995), “Караконджо” (1998); приказките в проза “До немай къде и обратно” (1997); повестта за юноши “Смокиново момиче” (2001); сборникът със стихове и приказки „Чадърче от коприна” (2007) от  поредицата “Златно перо” на Издателска къща “Хермес”, приказките „Когато феите сънуват” (2008), «Кученцето Чарли» (2009) и „Приказчици в рими” (2009).

Носител е на наградата „Петко Рачов Славейков” на Министерството на образованието и науката за цялостно детско творчество (2007) и на Националната награда “Константин Константинов” за принос в детското книгоиздаване в категория „Автор” (2008).

 В началото

ЦАНКО ЛАЛЕВ

         Цанко Лалев е роден през 1962г. в гр. София. Завършва специалностите „Българска филология” и „История на културата” в Софийския университет „Св. Климент Охридски".

         Автор е на две стихосбирки за възрастни и на книгите за деца: „Зимна приказка” (1994), „Кученцето Пипо” (1995), „Гатанки за животни” (1994), „Приказки за вълшебства и съкровища” (2001), „Български предания и легенди” (2001, 2003),  „Български народни приказки” (2001), „Приказки за зимата” (2001), „Горски приказки”(2002), “Приказки за вълшебства и съкровища” (2003), „Празник на буквите с приказни герои” (2003, 2009), „Седемте джуджета и лакомите жребчета” (2004), „Голяма книга на български митове и легенди" (2005), „Книжка с кучета : Портрети в куплети” (2005), „Най-хубавите български приказки” (2005), “Червена книга на приказките” (2005), “Златна книга на приказките” (2005), „Български народни приказки” (2005), „Ромски, турски, арменски, еврейски приказки” (2005), „Голяма книга на пътешествията и откритията” (2005), „Голяма книга на тайните и загадките” (2006), „Български народни пословици, поговорки, гатанки и скоропоговорки” (2006), “Вълшебни приказки” (2006), „Приказки за лека нощ” (2006), „Легенди за Орфей” (2007),  „Голяма книга на древните загадки от България” (2007), „Приказки за животни” (2007), „Приказки от цял свят” (2007), „Легенди за Крали Марко” (2008), „Рубинени приказки” (2008), „Най - великите личности на България” (2009), „Българска митология” (2009), „Мечето Топчо: Игра в зимната гора” (2009), „Траките: Богове; Светилища; Царе; Гробници; Изкуство; Бит” (2010).

 В началото

Цвета Брестничка

         Цвета Брестничка е родена през 1963г. в гр.Чирпан. Завършва Руска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Живее и твори в София. Председател е на Асоциация “Родители”. Един от учредителите на "Пълна къща" - Клуб на многодетните родители към Асоциация "Родители".

         Автор на поетичната книга “Лятото свършва в неделя” (1999) и на приказките в стихове за деца: „Горски вестник” (2000), „Рожден ден в гората” (2000), „Горска полиция” (2000), „Цирк в гората” (2000), „Модно ревю в гората” (2000), „Автомобилно състезание в гората” (2002), „Езеро в гората” (2002), „Карнавал в гората” (2002), „Панаир в гората” (2005), „Рожден ден в гората” (2009) и на пиесата “Среща с ропотам”.

 В началото       

Весела Фламбурари

         Весела Николова Фламбурари е родена през 1967г. в гр. Добрич. Завършва Езикова гимназия “Гео Милев” в родния си град и НАТФИЗ “Кръстю Сарафов”, специалност “Куклено актьорско майсторство” при проф. Николина Георгиева. Специализира културология в СУ “Св. Климент Охридски”.

         Автор и водещ на детското неделно предаване ”Тинтири-Минтири” в програма “Хр. Ботев” на БНР в периода 1993-2000. Автор на тринадесет епизода – “Приказчици” от телевизионната поредица на БНТ “Лека нощ, деца!” (2008).

         Книги за деца: “Приказки за мъничета” (2000), фантазийния роман “Приказки от Горната земя, кн. 1: Мина, магиите и бялата стъкленица” (2005), “Приказки от горната земя, кн. 2: Мина и магията за предсказание” (2007), “Приказчици” (2006), “Миличко мое тефтерче! Съчиненията на малката мишка Метличина” (2009), “Приказки за театър” (2009).

         Живее в гръцката столица Атина.

 В началото

Юлия Спиридонова - Юлка

         Юлия Спиридонова е родена на 30 октомври 1972г. в гр. София, в семейството на художници. Завършва СУ„Св. Климент Охридски” и НБУ. Работи като сценарист и райтър на свободна практика. Има над 400 заснети сценария, излъчени по БНТ.

         През 1996г. е член на журито на кинофестивала в Мюнхен. През 2007г. година участва в Международния фестивал „Библиобраз” в Москва. През 2008г. година нейни книги са представени на световното литературно изложение в Хага.

         Автор е на няколко куклени поредици за "Лека нощ, деца" и на седмичното тийн предаване на БНТ "Здравей" - за интернет и електронни игри. Сценарист е на анимационния филм „Beauty pill” (“Chaos group”, 2008г.). Създател е на няколко поредици за деца - за официалния сайт на БНТ и за списание „Родители”. Нейни разкази и приказки са публикувани в български и чужди литературни списания. От 2004г. година е автор в детската страница на списание „Диалог”, което излиза в Холандия и Австрия.

         Издала е книгите: "Гугулетата" (1999), "Приказки за гугулета" (2000), "Приключения с Джиго" (2003), романът "Любими попътечо" (2007), романът за тийнейджъри "Тина и половина" (2009), първият роман от фентъзи трилогия "Страната на сънищата. Любими попътечо" (2009) и "Кръстьо, частен детектив. В Долната земя" (2009). На първите две книги е и илюстратор.

         Носител е на наградите: на ЮНЕСКО за къс разказ (1996), на награда от международния конкурс „Europe in a tale” /”Европа в приказка”/ (2005) и приз от конкурс на Съюза на българските писатели за нова детска книга за ръкописа на "Любими попътечо" (2006).

 

 

2011 г.

 

Георги Константинов

 

            Георги Константинов е роден в Плевен на 20.12.1943 г. Завършил е гимназия в родния си град и Българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Автор е на над 30 книги с поезия за възрастни между които: "Една усмивка ми е столица", “Лично време” (1974), “Неграмотно сърце” (1978), “Общителен самотник” (1982), “Път и дом” (1988), “Обичам те до тук” (1992), “Будна кома” (1996), “Дърво и птица” (1999), “Аспиринов сняг” (2001), “Любовно разписание” (2005), “Вечерна дъга” (2006), “Нови стихове” (2008) и „Избрани творби” в 2 тома (2010).

            Георги Константинов е автор и на много книги за деца: стихотворения, разкази, приказки, повести. Сред тях са: „Медени звънчета” (1972), „Как планината отиде на море” (1977), „Магаре с крила” (1983), „Приказка за Голямото и Малкото време” (1990), „Приказки за Румпи - Румп” (1990; 2001), „Въпроси в зоопарка” (2005), „Папагалчето Браво” (2010).

Хумористичният му роман „Туфо рижия пират”, последвалата финална част „Туфо рижата звезда” и последното издание „Приключенията на Туфо рижия пират”, събрало всичките приключения на рижия котарак, са между най-популярните книги за деца у нас. Заедно с многократните български издания, тази книга е издадена и на десетина европейски езици: френски, немски, руски, полски, украински и др.

За своите книги за деца Георги Константинов е бил номиниран два пъти за Световната награда „Ханс Кристиян Андерсен”. Носител е наградата на Министерството на образованието „Петко Рачов Славейков” за цялостно детско творчество (2001) и на Националната награда „Константин Константинов” за принос в детското книгоиздаване, категория „за цялостен принос” (2005).

            Днес Георги Константинов е Директор на издателство „Списание Пламък” и Председател на Българския ПЕН център.

 

Кина Къдрева

Кина Къдрева е родена на 27.09.1931г. в гр. Бургас. Завършила е СУ “Св. Климент Охридски”. Била е редактор на “Лека нощ, деца” в БНТ, където създава програмите “Вълшебната ракла”, “Герчо с тамбурата”, “Магазинчето на приказките”; емблематичното предаване “Климент пее и рисува”, поредицата “Оркестър горски музиканти”. Нейна идея е предаването “Две ръчички - десет пръста”. По идея и под редакторството на Кина Къдрева БНТ създава програмите “Албум на годината”, програмата “Пееща азбука”, цикъла от творчески портрети на български автори за деца и много други, включително цикъл от нейни приказки, разказвани от Невена Коканова. Редактор е на филмови телевизионни продукции, има и авторски филми, между които се открояват мюзикълът “Коко и вълшебният тромпет” и четирисерийният филм “Жар морякът”,  провокирал създаването на испанския филм “Синьо лято”. Автор е на пиесите “Приключения в сряда срещу събота”, “Веселата уличка”, “Нощта на чудесата”, „Кратка квак история” и др.

Книги за деца: „Милкиното дръвче”(1962) – разкази, „Синята камбанка”(1965) - малки разкази, „Зайчето и момичето”(1966) - разкази и приказки, „Капчица роса”(1967) – приказка, „Веселите приключения на Грухчо, Галунка, Гащаран и Врабчолан”(1969) – повест, „Хиляда златни рибки” (1977, 1980) – приказки, „Приказки” (1980), „Голяма приказна книга”(1981), „Песничка за джуджето”(1988) – поемка, „Таратунчо - Барабунчо”(1989) – приказки, „Приказка за палавото скакалче”(1992), „Малка жабешка приказка”(1993), „Нощта на чудесата”(1996) – приказки, „Голяма летяща приказка”(1997),  „Таралежчето Черешко”(2010).

През 1994 г. Кина Къдрева е удостоена с престижния Андерсенов диплом, присъден й от Международния съвет за детска книга към ЮНЕСКО.

Член на Съюза на българските писатели.

 

Мая Дългъчева

Мая Дългъчева е родена на 5 май 1967 г. в гр. Стара Загора. Завършила е Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Пише стихове за възрастни и деца, приказки, пиеси, песни. Издала е: римуваната приказка „Слон и чадър” (1999), стихосбирките „Семки от ябълката” (2000) и „Друга приказка” (2005), поредицата с приказки „Лудориите на Маги” (2002), "Скубльо – надхитреният пират" (2003), "Стрина Мецандра на маскен бал" (2003), „Подслон за Триточка” (2004), "Папийонка за великия Щуралди" (2004), „Как се лекува лъвски страх без пердах” (2007), „Как гъсеничката се събуди или как се раждат пеперуди” (2007), Коледните чудеса: Две римувани коледни приказки” (2008), „Пъстри приказалки” (2008), „Как едно петле се разболяло и без него слънцето изгряло” (2009), „Как един ден белият свят бил оцветен” (2010), „На какво ухае зимата” (2010). През 2003 г. Шуменският драматично-куклен театър поставя пиесата й за деца „Коледните чудеса”. Автор на над 100 детски песни, част от които присъстват в учебниците по музика на издателство „Просвета”.

            Редактор и автор на художествените текстове в сп. „Първите седем”, редактор на рубриката „Детски кът” в LiterNet, която печели специалната награда на Националния литературен конкурс „Стоян Дринов” (2004).

            Мая Дългъчева  е носител на Трета награда за нова детска песен на Националния конкурс „Златният петел” '98, на Специалната награда за поезия на в. „Труд” (2005); на Втора награда в транснационалния литературен конкурс „Europe in a tale” („Европа в приказка”, 2006); на награда „Златен век” на Министерство на културата (2006); на  Националната награда "Константин Константинов" за принос в детското книгоиздаване в категория "Автор" (2009) и на  Наградата на СБП за детска литература (2009).

 

НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ

Николай Милчев е роден на 1.02.1958 г. в Плевен. Завършил e гимназия в родния си град и Българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Сътрудничи на целия литературен печат. Негови стихове са излъчвани по Българско радио, БНТ и др. Водил е предаването "Поетична сряда" в ТВ 2001, където е представил над 50 млади автори. Бил е заместник-главен редактор на в. “Средношколско знаме” и учител в 105 СОУ “Атанас Далчев” в София.Член на СБП. Живее и работи в София.

            Автор е на десетина поетични книги, между които: „Висока лоза”(1985); „Което ще бъде”(1988), "Лирика"(1990), „Което остава”(1991), "Случайно и определено"(1994), "Мокра светлина"(1996), "Пейзажи с Лолита"(1997), "Очи широколистни"(2004), „Надеждата е бебе с очила”(2006), „Петел от малинов пейзаж”(2008).

            Книги за деца: "Бяла залисия"(1993), "Изневиделица"(1995), „Само скреж”(2008). Автор е и на текстове за детски песни, либрета и текстове на песните за детския мюзикъл "Таласъми без налъми".

            Негови стихове са превеждани на руски, английски, немски, унгарски, румънски, турски езици.

            Носител е на редица литературни награди: наградата за студентско творчество (Шумен, 1982), наградата „Николай Хрелков”, наградата на СБП за детско-юношеска поезия (1995), лауреат на конкурса "Златен ланец" на в. "Труд", лауреат на Националната наградата за детска литература “Петя Караколева”(2009), носител на приза „Ил Кастелучи” на Международния фестивал „Верди ноте”(Италия) за текст на детска песен.

 

 Петя Александрова

 Петя Александрова е родена на 23 юни 1948 г. в гр. Ямбол. Завършва гимназия “Добри Чинтулов” в гр. Сливен и Българска филология във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”.  Дългогодишен журналист във в. “Труд”, в. “Отечествен фронт”, сп.”Родна реч” и др. От 1975 г. живее и работи в гр. София.

Петя Александрова е автор на 6 книги с поезия и проза за възрастни и на 12 книги с приказки и стихове за деца. Книгата й с приказки “Почивен ден за ескалатора” (1985) получава награда за дебютна книга от Министерството на просветата и Министерството на културата. Автор е и на: стихосбирките - “Висулки-присмехулки” (1990), “Диета без мишлета” (1994), “Нямам страх от пердах” (1995), “Караконджо” (1998), „Какво прави вятърът когато не духа”(2011); приказките в проза “До немай къде и обратно” (1997); повестта за юноши “Смокиново момиче” (2001); сборникът със стихове и приказки „Чадърче от коприна” (2007) от  поредицата “Златно перо” на Издателска къща “Хермес”; приказките „Когато феите сънуват” (2007), „Кученцето Чарли” (2009), „Приказки незабравими в рими - Вълчи патила” (2009) .

Носител е на наградата „Петко Рачов Славейков” на Министерството на образованието и науката за цялостно детско творчество (2007), на Националната награда “Константин Константинов” за принос в детското книгоиздаване в категория „Автор” (2008).

 

 

Юлия Спиридонова - Юлка

             Юлия Симеонова Спиридонова е родена на 30 октомври 1972 г. година в гр. София, в семейството на художници. Завършва СУ„Св. Климент Охридски” и НБУ.

Работи като сценарист и райтър на свободна практика. Има над 400 заснети сценария, излъчени по БНТ.

            През 1996 г. е член на журито на кинофестивала в Мюнхен. През 2007 г. е гост на Международен фестивал „Библиобраз” в Москва. През 2008 г. година нейни книги участват на световното литературно изложение в Хага.

            Автор е на няколко куклени поредици за "Лека нощ, деца" и на седмичното тийн предаване на БНТ "Здравей" - за интернет и електронни игри. Сценарист е на анимационния филм „Beauty pill” (“Chaos group”, 2008 г.).

            Създател е на няколко поредици за деца - за официалния сайт на БНТ и за списание „Родители”. Нейни разкази и приказки са публикувани в български и чужди литературни списания. От 2004 г. година е автор в детската страница на списание „Диалог”, което излиза в Холандия и Австрия.

            Издала е книгите: "Гугулетата" (1999), "Приказки за гугулета" (2000), "Приключения с Джиго" (2003), романът "Любими Попътечо" (2007), романите за тийнейджъри "Тина и половина" (2009) и „Графиня Батори” (2010),  романите от фентъзи трилогията "Страната на сънищата” – „Любими Попътечо" (2009) и „Кралска кръв”(2010) и романът "Кръстьо, частен детектив. В Долната земя" (2009). На първите две книги е и илюстратор.

            Носител е на наградите: на ЮНЕСКО за къс разказ (1996), на награда от международния конкурс „Europe in a tale” (2005) и приз от конкурс на Съюза на българските писатели за нова детска книга за ръкописа на "Любими попътечо" (2006); Лауреат е на Националната награда „П. Р. Славейков“ за принос в детската литература (2009) и на Националната награда "Константин Константинов" за принос в детското книгоиздаване в категория "Автор" (2010).

 

 Весела Фламбурари

Весела Николова Фламбурари е родена през 1967 г. в гр. Добрич. Завършва ГПЗЕ “Гео Милев”, специалност “Немски език” в Добрич и НАТФИЗ “Кръстю Сарафов”, специалност “Куклено актьорско майсторство”. Специализира културология в СУ “Св. Климент Охридски”.

В периода 1993 – 2000г. е автор и водещ на детското неделно предаване ”Тинтири - Минтири” по програма “Хр. Ботев” на БНР. Автор е на тринадесет епизода – “Приказчици” от телевизионната поредица на БНТ “Лека нощ, деца!” (2008).

Книги за деца: “Приказки за мъничета” (2000), фантазийния роман “Приказки от Горната земя”, кн. 1: „Мина, магиите и бялата стъкленица” (2005), “Приказки от горната земя”, кн. 2: „Мина и магията за предсказание” (2007), “Приказчици” (2006), “Миличко мое, тефтерче! Съчиненията на малката мишка Метличина” (2009), “Приказки за театър” (2009), „Приказчици, приказчици” (2010), „Коледни приказчици” (2010).

Носител е на Националната награда за детска литература "Петя Караколева" (2010) за книгата си “Приказки за театър”.

Живее в гръцката столица Атина.

 

2012г.

 АЛЕКСАНДЪР СЕКУЛОВ

Aлександър Секулов е роден на 6 януари 1964г. в гр.Пловдив. Завършва Средно специално художествено училище за сценични кадри и Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, специалност „Българска филология“. От 1993г. е автор на ежедневна рубрика „Под игото” на вестник „Марица”, за която е носител на наградата „Пловдив“ за журналистика (1995). От 1991 до 1997г. е работил като журналист и редактор във вестниците „Марица“ и „Новинар“. Създател на Летни сцени „Конюшните на царя“ в Старинен Пловдив и Празници на изкуствата „Лятно време“ от 1997г.. Изпълнителен директор на Европейски месец на културата – Пловдив през 1999г. Участва в създаването на отворената кампания „Обичам Пловдив“ в края на 2005г. Собственик на клуб „Петното на Роршах“ в Пловдив.

Автор е на книгите: „Седмо небе”(1988), „Високо, над далечината“(1997), „Възхитително и леко“(2003), книгата с есета „Майсторът и камъните“(1996), пиесите „Лека светлина“(2002), „Светли хотелски стаи”(2005), колекцията от картини и истории „Наско Х. Истории с ром, джинджифил, стафиди и мед“(2005) съвместно с художника Атанас Хранов и романите „Колекционер на любовни изречения”(2007), „Малката светица и портокалите. История на изчезването”(2009), „Господ слиза в Атина”(2012). През 2011г. издателство „Сиела” издава първия му роман за тийнейджъри „Островът”.

Негови книги са превеждани на английски, сръбски, унгарски и немски езици.

Александър Секулов е носител на Националната студентска литературна награда(1987), на Националната литературна награда „Иван Николов“(1998), на наградата „Пловдив“ за литература за 2003 г.

 

АНГЕЛИНА ЖЕКОВА

Ангелина Жекова е родена на 28 май 1944 г. в село Долна Врабча, област Софийска. Завършва Българска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Работи като преподавател по детска литература в Института за детски и начални учители – София и като начален учител. Стихове публикува още като студентка.

Автор е на стихосбирката за възрастни „Есенна жарава”(1990) и на книгите за деца: „Горска математика”(1979), „Празнично календарче”(1993), „Петелът Гого”(1994), “Лисанка Хитранка”(1996), „Слънчогледови сълзи” (2000), „Моят Мечо спортист”(2000), „Моят Мечо пожарникар”(2000), „Котешка азбука”(2002), „Недочакан сняг” (2004), „Дядо Коледа в гората” (2005), „Къщичка с балконче”(2006), „Горска библиотека”(2006), „Трите прасенца”(2006), „Моят Мечо учител”(2006), „Моят Мечо летец”(2006), „Моят Мечо лекар”(2006), „Моят Мечо в цирка”(2006), „Весела азбука” (2008), „Пиленцата сладко спят”(2008), „Спи радост моя”(2008), „Приспивна песен”(2008), „Спинкай, малко буболече”(2008), „Най-красивата елхичка” (2008), „Кой какво получи под елхата”(2008), „Как дойде при нас Снежанка?” (2008), „Празникът и Снежко”(2008), „Работливите машини”(2008), „Учим се, играейки: Какъв да стана?”(2008), „Палавите кученца”(2008), „Къде е мама?” (2008), „На гости у Лиска”(2008), „Веселите котенца”(2008), „Кученцето Рушко”(2008), „И това са котета!”(2008), „Били ли сте в зоопарка?”(2008), „Запознайте се с мечетата”(2008), „Мравчо работливко”(2009),  „Сънчо пак е долетял”(2009), „Сънчо из гората шета”(2009), „Спят зверчета и дечица” (2009), „Вятър клоните люлее”(2009), „Океанът тихо пее”(2009), „Зоопарк” (2009), „Транспорт”(2009), „Бърза помощ”(2009), „Камиони”(2009), „Пожарната кола”(2009), „Трактори”(2009), „Състезателни автомобили” (2009), „На двора”(2011), „Състезателни коли"(2011), „Коледа в гората” (2011), „Празник край елхата” "(2011), „Гатанки” "(2011), „Добрият доктор” "(2011), „С животните се учим: Да събираме” "(2011), „С животните се учим: Да изваждаме” (2011) и др.

Нейни стихове са помествани в учебници и учебни помагала за начален курс. Автор е и на много текстове за песни.

Превежда книги за деца от руски и английски език.

 

БОЖАНА АПОСТОЛОВА-ПЕЙКОВА

Божана Апостолова-Пейкова е родена на 9 май 1945 г. в гр. Пловдив. Завършва Българска филология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – Велико Търново. Собственик е на Полиграфически комплекс, Издателска къща „Жанет 45“ и „Студио Стандарт“, както и управител на фондация „Изкуство без граница“.

Инициатор и съучредител на инициативите „Пловдив чете“ и „Младият Пловдив чете“, създател на годишната литературна награда за поезия „Иван Николов“.

Автор е на поетичните книги: „Нестинарска орис”(1978), „Необетован свят”(1986), „Както мама се кръсти”(1995), „В питието на мрака”(1998), „Вселюбов”(2001), „Състояние трето”(2003), „Възел”(2005), „Едва я задържам” (2008), „Кръстопът без пътища” (2008), на романите: “Делнична библия”(1998), „Делнична библия. II част. Преживени истории”(2005) и на книгите за деца: „Човекът с небето”(2002), „Чудото на сензорите: Нова приказка със стари герои”(2010), „Малката Божана в нощта на чудесата”(2012).

През 2011г., за особено значимите й заслуги в областта на културата, Божана Апостолова получава Орден „Св. Св. Кирил и Методий” – огърлие.

Носител е на Националната награда “Пловдив” за литература (2002), на наградата "Златен ланец" на в. „Труд” за поезия (2006), на наградата „Золотая муза” – за лично творчество и принос в българо-руските културни взаимоотношения (2008), на  Националната награда „Хр. Г. Данов” за цялостен принос в българската книжовна култура (2010), на Националната литературна награда „Милош Зяпков” (2011).

 

ЛИЛЯНА СТЕФАНОВА

Лиляна Стефанова е родена е на 17.04.1929г. в гр.София. Завършва висше образование в Москва в Литературния институт "Максим Горки". През 1965-1967г. специализира в Лондон. Завършва писателската програма при Държавния университет в Айова – САЩ през 1980г.

Била е председател на Кабинета на младия писател (1957-1960), зам.-гл. редактор на сп. „Септември” (1964-1965), създател и главен редактор на сп. „Обзор”(1967-1987), гл. редактор на в. „Литературен фронт” (1988-1989), зам.кмет на София (1977-1980), зам.министър на образованието (1980-1984), председател на Българския ПЕН център (1980-1990.), секретар на комисията за култура на Международния комитет за европейска сигурност и сътрудничество в Брюксел, председател на дружеството „ България – Китай”.

Автор е на повече от 50 книги поезия, проза, есеистика, пътеписи за възрастни и на книгите за деца: „Катеричке моя”(1981) - стихове, „Момчета от крайморските градчета”(1981) - стихове, „Веселата къща”(1983) - стихове и поеми, „Смешен котарак”(1986) - стихове, „Паток рисува ракета”(1988) - стихове и поеми, „Пакости и смешки”(1989) - стихове, „Веселата къща 2” (1996) - стихове, „Вече карам колело”(2010) - избрани стихове.

Нейни стихове са преведени на 31 езика, общият тираж на книгите й достига един милион екземпляра.

Носител е на много награди и отличия между които: Орден „Кирил и Методий” 1-ва степен (1969); Награда на Съюза на българските писатели (1964), (1981), (2009);  Димитровска награда за литература (1971); Награда „София” (1975); Наградата „Станка Николица Разградска” за поезия (1976); Голямата награда за поезия на Бургас (1977); Национална награда за поезия „П. К. Яворов” (1983); Награда на Съюза на московските писатели (2008); Национална награда „Дора Габе” за значителни художествени постижения и цялостен принос в националната литература(2008).

 

МАРКО  ГАНЧЕВ

Марко Ганчев Маринов е роден на 13.02.1932г. в с. Марча, Габровско. Завършва гимназия в Дряново и Българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. След завършване на университетското си образование е изпратен от Съюза на Българските писатели в Тирана(Албания ) да се подготви за преводач на поезия от албански език.

Работил е като редактор във в. „Народна култура”, „Стършел”, „Съвременник”, главен редактор на алманах за хумор и сатира „Апропо” и на в. „Литературен форум”. От 1993 до 1999г. е посланик на Република България в Република Беларус.

Той е поет  и преводач, автор на много стихове, поеми и приказки за деца, публикувани в над 15 книги. Сред тях са: „Страшния Мъркот” (1971), „Кое как се прави”(1971), „Сбогом на таласъмите”(1974), „По малкият брат на крокодила”(1976), „Кесия с пуканки”(1977), „Книжка с бинокъл” (1978), „Кълбовидна мълния”(1980), „Големите и малките” (1980), „Панчови песни”(1983), „Имате ли гъдел”(1984), „Изгубената кукла”(1984), „Чанта за утре”(1987), „Таласъмът Хайде Холан”(1990), „Магарешки работи”(2004), „Последната хитрина на лисицата”(2009), „Кой как реве”(2012).

През 2002г., за изключителен принос към българската култура получава Орден „Стара планина”- I степен. Носител е на Националната литературна награда „П.  Р. Славейков” на Министерството на образованието и науката за цялостно творчество за деца и юноши (2001) и на  Националната награда „Константин Константинов” за цялостен принос в детското книгоиздаване (2008).

 

ПЕТЯ АЛЕКСАНДРОВА

 Петя Александрова е родена на 23 юни 1948г. в гр. Ямбол. Завършва гимназия “Добри Чинтулов” в гр.Сливен и Българска филология във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”.  Дългогодишен журналист във в. “Труд”, в. “Отечествен фронт”, сп.”Родна реч” и др. От 1975 г. живее и работи в гр. София.

Петя Александрова е автор на поезия за възрастни и приказки и стихове за деца. Книгата й с приказки “Почивен ден за ескалатора” (1985) получава награда за дебютна книга от Министерството на просветата и Министерството на културата. Следват стихосбирките: “Висулки-присмехулки”(1990), “Диета без мишлета” (1994), “Нямам страх от пердах”(1995), “Караконджо”(1998); приказките в проза “До немай къде и обратно”(1997); повестта за юноши “Смокиново момиче”(2001); сборникът със стихове и приказки „Чадърче от коприна” (2007) от  поредицата “Златно перо” на Издателска къща “Хермес”, приказките „Когато феите сънуват”(2007), „Кученцето Чарли”(2009) и „Приказки незабравими в рими - Вълчи патила”(2009), „Какво прави вятарът, когато не духа”(2011).

Носител е на наградата „Петко Рачов Славейков” на Министерството на образованието и науката за цялостно детско творчество (2007), на Националната награда “Константин Константинов” за принос в детското книгоиздаване в категория „Автор” (2008), на специалната статуетка на поетичния конкурс „Жената – любима и майка” – Свиленград (2009).

 

РУМЕН НИКОЛОВ

 Румен Николов е роден на 9 декември 1951г. Той е драматург, автор на много известни ТВ предавания за деца, книги със стихове, пиеси за деца, текстове за песни. Работил е като главен редактор на „Детски и младежки програми” в БНТ от 1993 до 2011 г.

Неговите пиеси са носители на много награди от международни фестивали – „Мускетарят с маратонките”, „Монета във въздуха”, „Мой скъпи жабчо”, „Надникни”, „Нова приказка за стари вълшебства”, „Магия земна” както и мюзикъла – „Зеленият кон”. През 2009 г. филмът му „Серенада” получава най-голямата награда в историята на БНТ – „Златен Кайро” в конкуренция с повече от 280 филма.

Театърът за деца, драматургията и по-специално кукленото изкуство обаче е най-голямото изкушение на Румен Николов. През годините е създал повече от 15 пиеси, три от които са носители на награди от национални и международни конкурси: „Звън - звън” - втора награда на фестивала и втора награда на националния конкурс „Михаил Лъкатник” в гр. Ямбол, „Розовото змейче” първа награда за драматургия на международния фестивал „Златният делфин” гр. Варна.

Пиесите „Снегопад”, „Полет с ръкавица”, „Имало сега”, „Феите - Ах феите”, „Приказка за доизмисляне” са поставяни в различни театри у нас и в чужбина.

През 2011г. е издадена книгата му „Звън Звън”, в която са включени десет от най-интересните му пиеси за деца.

 

ВЕСЕЛА ФЛАМБУРАРИ

 Весела Николова Фламбурари е родена през 1967г. в гр. Добрич. Завършва Езикова гимназия “Гео Милев”, специалност “Немски език” в Добрич и НАТФИЗ “Кръстю Сарафов”, специалност “Куклено актьорско майсторство” при проф. Николина Георгиева. Специализира културология в СУ “Св. Климент Охридски”.

Автор и водещ на детското неделно предаване ”Тинтири-Минтири” в програма “Хр. Ботев” на БНР в периода 1993-2000. Автор на тринадесет епизода – “Приказчици” от телевизионната поредица на БНТ “Лека нощ, деца!” (2008).

Книги за деца: “Приказки за мъничета” (2000), фантазийния роман “Приказки от Горната земя, кн. 1: Мина, магиите и бялата стъкленица” (2005), “Приказки от горната земя, кн. 2: Мина и магията за предсказание” (2007), “Приказчици” (2006), “Миличко мое тефтерче! Съчиненията на малката мишка Метличина” (2009), “Приказки за театър” (2009), „Приказчици, приказчици” (2010), „Коледни приказчици” (2010), „Майска нощ с феята-Кандилка” (2012).

Носител на Националната награда за детска литература "Петя Караколева" (2010) и на Националната награда “Константин Константинов” за принос в детското книгоиздаване в категория „Автор” (2011).

Живее в гр. Упсала, Швеция.

 

ВИКТОР САМУИЛОВ

 Виктор Самуилов е роден в София на 10 май 1946 г. Завършва Българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Работил е в различни младежки, литературни, хумористични вестници и списания и като редактор в Студия за анимационни филми „София”. Той е един от издателите и редакторите на хумористичния вестник „Тримата глупаци” (от 1991 до 1999г.) и на излизалото две години (до 2001г.) забавно списание „Фарс”. Автор е на книги за деца и възрастни. Сценарист е и на анимационни филми. Превежда от руски език.

Книгите му за деца са: „Безсърдечен грамофон” (1982), „Домашно море” (1984), „Ей така”(1987), „Между нас да си остане”(1989), „Вдън прогледния мрак”(2001), „Ние мушмороците” (2004), „Опако дете”(2005), „Чудовище в къщи“(2009), “През 9 локви в 10-а” (2011).

Носител на Националната литературна награда „П. Р. Славейков” на Министерството на образованието и науката за цялостното му  творчество за деца (2005), на Националната награда „Константин Константинов” за принос в детското книгоиздаване, категория „Автор” (2005) и на Наградата на Международния център за югоизточна европейска литература за деца и юноши (2007).

 

2013г.

 

АНГЕЛИНА ЖЕКОВА

Ангелина Жекова е родена на 28 май 1944 г. в село Долна Врабча, област Софийска. Завършва Българска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Работи като преподавател по детска литература в Института за детски и начални учители – София и като начален учител. Стихове публикува още като студентка. Автор е на стихосбирката за възрастни „Есенна жарава” (1990) и на 57 книги за деца. Най-новите й книжки за деца са: „Пътешествието на Квак” (2012), „Таласъмската кратунка” (2012), „Идвай, дядо Коледа” (2012), поредицата „Бабо, прочети ми приказката в рими”: „Болен здрав носи”, „Зайовата къщичка”, „Задружните животни”, „Дядовата ръкавичка”, „Палечко”, „Маша и мечокът”, „Принцесата жаба”, „Червената шапчица”(2012), „Гатанки с неочакван отговор”(2013). Автор е на учебна и учебно-помощна литература за деца от първи до четвърти клас. Нейни стихове са помествани в учебници и учебни помагала за начален курс. Автор е на много текстове за песни. Превежда книги за деца от руски и английски език. Носител е на Националната награда „Константин Константинов” за принос в детското книгоиздаване в категория „Автор”(2012).

БИЛЯНА ТРАЯНОВА

Биляна Траянова е родена на 11.10.1970г. в гр. Силистра. Завършила е английската езикова гимназия „Гео Милев” в гр. Русе и НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, специалност „Актьорско майсторство” в класа на проф.Стефан Данаилов. С продуцентската си компания "Арт Уинар" Биляна е създала редица телевизионни програми, документални филми и анимация. През 2006г. създава „Без багаж“ - една от най-популярните телевизионни програми в България. Поредицата за пътешествия „Без багаж“ се превръща в любимо и очаквано преживяване на стотици хиляди зрители от всички възрасти. Биляна отвежда аудиторията на далечни и непознати места, разкрива древни ритуали, гостува на непознати етноси. Синът й слуша в захлас екзотичните приказки след всяко завръщане. Така се ражда идеята и за детската приключенска поредица „Хариша”, от която до момента са издадени книгите „Хариша. Царят на маймуните” и „Хариша и Анаитис“. Б.Траянова е член е на Съюза на филмовите дейци и на Съюза на българските журналисти.

БОЖАНА АПОСТОЛОВА-ПЕЙКОВА

Родена е на 9 май 1945 г. в гр. Пловдив. Завършва българска филология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – Велико Търново. Собственик е на Полиграфически комплекс, Издателска къща „Жанет 45“ и „Студио Стандарт“, както и управител на фондация „Изкуство без граница“. Инициатор и съучредител на инициативите „Пловдив чете“ и „Младият Пловдив чете“, създател на годишната литературна награда за поезия „Иван Николов“. Автор е на поетичните книги: “Нестинарска орис”(1978), “Необетован свят”(1986), “Както мама се кръсти”(1995), “В питието на мрака”(1998), “Вселюбов”(2001), “Състояние трето”(2003), „Възел”(2005), „Едва я задържам” (2008), „Кръстопът без пътища”(2008), „Беше ли любов”(2010) и романите “Делнична библия”(1998), „Делнична библия. II част. Преживени истории”(2005). Автор е и на книгите за деца: „Човекът с небето”(2002), „Чудото на сензорите”(2010), „Малката Божана в нощта на чудесата”(2012), „Малката Божана в деня на боклуците” (2012), „Малката Божана на гости в океана” (2013). През 2011г., за особенно значимите й заслуги в областта на културата е отличена с орден „Св.св. Кирил и Методий” – огърлие. Носител е на редица литературни награди: Националната литературна награда “Пловдив” (2002), наградата "Златен ланец" на в. „Труд” за поезия (2006), наградата „Золотая муза” – за лично творчество и принос в българо-руските културни взаимоотношения (2008), наградата „Хр. Г. Данов” за цялостен принос в българската книжовна култура (2010) и на Националната литературна награда „Милош Зяпков” (2011).

ЕКАТЕРИНА ЙОСИФОВА

Екатерина Йосифова е родена на 4 юни 1941 г. в гр. Кюстендил. Завършва руска филология в Софийски университет. Работи като учител в Дупница и Кюстендил (1968-1970), журналист в редакцията на в. ,,Звезда" в гр. Кюстендил (1971-1972), драматург в Кюстендилския драматичен театър (1972-1981), завеждащ на отдел „Поезия" и главен редакор на литературен алманах "Струма" (1981-1990). Автор е на 12 поетични книги за възрастни и на книгите за деца: „Истинска приказка за Поли“(1994), „Легенда за магичния певец“(2000), „Дракончето Поли”(2012). Нейни стихотворения са превеждани и публикувани в антологии и литературни издания в Австрия, Великобритания, Германия, Гърция, Индия, Италия, Русия, САЩ, Турция, Унгария, Франция и Македония. Носител е на редица отличия и наградата: Орден „Кирил и Методий", III степен (1982); Награда за поезия на Съюза на българските писатели (1983), (1993), (1994); Награда на Сдружението на българските писатели за най-добра книга на годината (1998); Награда „Иван Николов" за цялостно творчество (1999); Националната награда „Христо Г. Данов” в категория „Автор” (2004). През 2001г. е удостоена със званието "Почетен гражданин на гр.Кюстендил

ЮЛИЯ СПИРИДОНОВА - ЮЛКА

Юлия Спиридонова е родена на 30 октомври 1972г. в гр. София, в семейството на художници. Завършва СУ „Св. Климент Охридски” и НБУ. Работи като сценарист и райтър на свободна практика. Има над 400 заснети сценария, излъчени по БНТ. Автор е на няколко куклени поредици за „Лека нощ, деца” и на седмичното тийн предаване на БНТ „Здравей” - за интернет и електронни игри. Сценарист е на анимационния филм „Beauty pill” (2008 г.). Създател е на няколко поредици за деца - за официалния сайт на БНТ и за списание „Родители”. Нейни разкази и приказки са публикувани в български и чужди литературни списания. От 2004 г. година е автор в детската страница на списание „Диалог”, което излиза в Холандия и Австрия. Издала е книгите: „Гугулетата”(1999), „Приказки за гугулета” (2000), „Приключения с Джиго”(2003), „Любими попътечо”(2007), „Кръстьо, частен детектив. В Долната земя”(2009), две книги от фентъзи трилогията „Страната на сънищата: Кн.1. „Любими попътечо”(2009) и Кн. 2 „Кралска кръв”(2011), романите за тийнейджъри „Тина и половина” (2009), „Графиня Батори”(2010), „Макс. Всичко на макс!“(2012) . На първите две книги е и илюстратор. Носител е на наградите: на ЮНЕСКО за къс разказ (1996), на награда от международния конкурс „Европа в приказка” (2005) и приз от конкурс на Съюза на българските писатели за нова детска книга (2006); Лауреат на Националната награда „П.Р.Славейков“ за принос в детската литература (2009) и на Националната награда „К. Константинов” за принос в детското книгоиздаване в категория „Автор” (2010).

МАРКО  ГАНЧЕВ

Марко Ганчев Маринов е роден на 13.02.1932г. в с. Марча, Габровско. Завършва гимназия в Дряново и Българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. След завършване на университетското си образование е изпратен от Съюза на Българските писатели в Тирана(Албания ) да се подготви за преводач на поезия от албански език.

Работил е като редактор във в. „Народна култура”, „Стършел”, „Съвременник”, главен редактор на алманах за хумор и сатира „Апропо” и на в. „Литературен форум”. От 1993 до 1999г. е посланик на Република България в Република Беларус.

Той е поет  и преводач, автор на много стихове, поеми и приказки за деца, публикувани в над 15 книги. Сред тях са: „Страшния Мъркот” (1971), „Кое как се прави”(1971), „Сбогом на таласъмите”(1974), „По малкият брат на крокодила”(1976), „Кесия с пуканки”(1977), „Книжка с бинокъл” (1978), „Кълбовидна мълния”(1980), „Големите и малките” (1980), „Панчови песни”(1983), „Имате ли гъдел”(1984), „Изгубената кукла”(1984), „Чанта за утре”(1987), „Таласъмът Хайде Холан”(1990), „Магарешки работи”(2004), „Последната хитрина на лисицата”(2009), „Кой как реве”(2012).

През 2002г., за изключителен принос към българската култура получава Орден „Стара планина”- I степен. Носител е на Националната литературна награда „П.  Р. Славейков” на Министерството на образованието и науката за цялостно творчество за деца и юноши (2001) и на  Националната награда „Константин Константинов” за цялостен принос в детското книгоиздаване (2008).

 ПЕТЯ АЛЕКСАНДРОВА

 Петя Александрова е родена на 23 юни 1948г. в гр. Ямбол. Завършва гимназия “Добри Чинтулов” в гр.Сливен и Българска филология във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”.  Дългогодишен журналист във в. “Труд”, в. “Отечествен фронт”, сп.”Родна реч” и др. От 1975 г. живее и работи в гр. София.

Петя Александрова е автор на поезия за възрастни и приказки и стихове за деца. Книгата й с приказки “Почивен ден за ескалатора” (1985) получава награда за дебютна книга от Министерството на просветата и Министерството на културата. Следват стихосбирките: “Висулки-присмехулки”(1990), “Диета без мишлета” (1994), “Нямам страх от пердах”(1995), “Караконджо”(1998); приказките в проза “До немай къде и обратно”(1997); повестта за юноши “Смокиново момиче”(2001); сборникът със стихове и приказки „Чадърче от коприна” (2007) от  поредицата “Златно перо” на Издателска къща “Хермес”, приказките „Когато феите сънуват”(2007), „Кученцето Чарли”(2009) и „Приказки незабравими в рими - Вълчи патила”(2009), „Какво прави вятарът, когато не духа”(2011).

Носител е на наградата „Петко Рачов Славейков” на Министерството на образованието и науката за цялостно детско творчество (2007), на Националната награда “Константин Константинов” за принос в детското книгоиздаване в категория „Автор” (2008), на специалната статуетка на поетичния конкурс „Жената – любима и майка” – Свиленград (2009).

НЕЛИ МАРГАРИТОВА

Нели Маргаритова е родена на 19 април 1969 г. в гр. Смолян. Завършва УАСГ – гр. София, специалност „Строително инженерство” и „Външна търговия и международно право” в УНСС – гр. София. Работи като консултант, преводач и журналист на свободна практика в редица печатни и електронни издания. Живее в Смолян. Автор е на поредицата за деца „Тайни и вълшебства на улица „Розмарин” №13” на издателство „Слово” – гр. Велико Търново, от която през 2012 г. излизат първите две книги: „Здравей, Рада!” и „Лека нощ, Рада!”.

ШИМО ЕШИЧ

Шимо Ешич е роден през 1954 г. в село Брезе край Тузла (Босна и Херцеговина). Работил е като журналист в Радио „Тузла” и Радио „Сараево” , и като редактор в издателската къща „Универсал” в гр.Тузла. Основател и собственик на издателство „Босненска реч”, което от 1993 до 1997г. работи в гр. Вупертал (Германия), а от 1997 г. в гр. Тузла. Шимо Ешич е автор на над двадесет книги /поезия и проза/ за деца, на няколко радио-драми и радио-игри за деца, и на театрални пиеси за най-малките. Книгата му „Къщичката на рударя” има седем издания и е определена за най-добрата детска книга в Босна и Херцеговина през 1979г.. Носител е на много награди от литературни конкурси за къс разказ и на редица награди за заслуги в развитието на детската литература:„Венец на старата маслина”, „Насиха Капиджич-Хаджич”, „Малкият принц”, „Златно перо” и др. Произведения на Ешич са публикувани в поредицата „Детска литература на народите и народностите на Босна и Херцеговина”, в антологии за извънкласно четене и в учебниците за основните училища в Босна и Херцеговина и Хърватска. Книгите му са превеждани на немски, словашки, македонски и албански, а отделни стихотворения и приказки са публикувани на полски, английски, шведски, италиански, унгарски, български и турски езици.

ВЕСЕЛА ФЛАМБУРАРИ

Весела Николова Фламбурари е родена през 1967г. в гр. Добрич. Завършва Езикова гимназия “Гео Милев”, специалност “Немски език” в Добрич и НАТФИЗ “Кръстю Сарафов”, специалност “Куклено актьорско майсторство” при проф. Николина Георгиева. Специализира културология в СУ “Св. Климент Охридски”. Автор и водещ на детското неделно предаване ”Тинтири-Минтири” в програма “Хр. Ботев” на БНР в периода 1993-2000. Автор на тринадесет епизода – “Приказчици” от телевизионната поредица на БНТ “Лека нощ, деца!” (2008). Книги за деца: “Приказки за мъничета” (2000), фантазийния роман “Приказки от Горната земя, кн. 1: Мина, магиите и бялата стъкленица” (2005), “Приказки от горната земя, кн. 2: Мина и магията за предсказание” (2007), “Приказчици” (2006), “Миличко мое тефтерче! Съчиненията на малката мишка Метличина” (2009), “Приказки за театър” (2009), „Приказчици, приказчици” (2010), „Коледни приказчици” (2010), „Майска нощ с феята-Кандилка” (2012). Носител на Националната награда за детска литература "Петя Караколева" (2010) и на Националната награда “Константин Константинов” за принос в детското книгоиздаване в категория „Автор” (2011). Живее в гр. Атина, Гърция.

 

В началото

В началото